Дейвид Балдачи - Лотарията

Сякаш усетил, че го наблюдават, здравенякът отново се разшава бавно. Без да го чака да се съвземе напълно, мъжът се наведе, хвана ножа с кърпа и го заби няколко пъти в жертвата си. Умиращият зарови пръсти в килима, сякаш искаше да се вкопчи в живота. След няколко мига тялото му се разтресе и пръстите се отпуснаха. Лицето му, обърнато настрани, бе втренчило едното си безжизнено око в убиеца.

После мъжът се надвеси над Дуейн, за да провери дали гръдният му кош не се движи. За да е сигурен, че Дуейн Харви ще прави компания на дебелака в отвъдното, нанесе и на него няколко точно премерени удара с ножа, след което хвърли оръжието на килима.

След още няколко секунди излезе, заобиколи караваната и се шмугна в гората отзад. Колата му бе паркирана край рядко използван черен път, виещ се в гъстата гора. Бе криволичещ и неравен, но щеше да го изведе на главния път съвсем навреме, за да осъществи същинската си задача: следенето на Лу Ан Тайлър. Щом се качи в колата, телефонът вътре зазвъня. Той го вдигна.

— Задълженията ти приключиха — уведоми го Джаксън. — Преследването официално се отменя. Другата половина от заплащането ти ще ти бъде изпратена по обичайния начин. Благодаря ти за работата и ще те имам предвид в бъдеще.

Антъни Романело здраво стисна слушалката. Поколеба се дали да каже на Джаксън за двата трупа в караваната, но се отказа. Може би бе попаднал на нещо действително интересно.

— Видях малката да тръгва оттук пеша. Не ми се стори, че има средства да стигне далеч — съобщи Романело.

— Според мен парите ще са най-малката й грижа — засмя се Джаксън. Връзката бе прекъсната.

Романело затвори телефона и поразсъждава за миг. Технически той беше отзован. Работата му бе приключила и можеше да се прибере у дома, за да чака остатъка от парите си. Но тук ставаше нещо. Цялата задача бе някак особена. Изпратен бе в тая пустош да убие някаква си жена. После пък му наредиха да не го прави. Не бе за пренебрегване мимолетната забележка на Джаксън за парите. Доларите неизменно приковаваха интереса на Романело. Взе решението си и включи колата на скорост. Щеше да проследи Лу Ан Тайлър.

Лу Ан спря на една бензиностанция и в тоалетната се почисти, доколкото можа. Проми раната на брадичката си, извади анкерпласт от чантата с пелените на Лиса и я залепи. Докато Лиса доволно смучеше храна от шишето си, Лу Ан купи лотарийния билет, някакъв мехлем и марля от дрогерията на бензиностанцията. В десетте числа, които избра, включи рождената дата на Лиса, както и своята.

— Хората купуват билети като луди — сподели продавачът, неин приятел на име Боби. — Какво ти се е случило? — попита я и посочи лепенката на брадичката й.

— Паднах и се порязах — отвърна тя и побърза да смени темата. — Колко е джакпотът?

— Шестдесет и пет милиона и още расте — рече Боби с блеснали от възбуда очи. — Аз самият съм си купил цяла дузина билети. Този път имам добро предчувствие. Гледала ли си оня филм, в който ченгето дава на келнерката половината от печалбата си? Ако спечеля, половината ще дам на теб, честен кръст.

— Много съм ти благодарна, Боби. А какво трябва да направя в замяна?

— Да се омъжиш за мен, естествено — ухили се Боби, като й подаваше билета. — А ти няма ли да обещаеш половината от твоите, ако спечелиш? И пак можем да се оженим.

— Смятам сама да си платя този билет. Освен това мислех, че си сгоден за Мери Ан Симънс.

— Бях, ама миналата седмица. — Боби я огледа от горе до долу с нескрито възхищение. — Дуейн е голям тъпанар.

Лу Ан пъхна лотарийния билет дълбоко в джоба на джинсите си.

— Често ли го виждаш напоследък?

— Не — поклати глава Боби. — Последните дни нещо бяга по тъча. Чувах, че се навъртал към окръг Гуинет. Някакъв бизнес ли върти там, що ли.

— Какъв бизнес?

Боби сви рамене.

— Не знам, но не ща и да знам. Нямам ли си работа, та да бера грижа за такива като него.

— Чувал ли си да е спечелил някакви пари?

— Сега като се замисля, май оная вечер размахваше на показ едри банкноти. Може да е спечелил от лотарията. Ако е така, готов съм да се гръмна. Дявол го взел, тя прилича досущ на теб — възкликна Боби и помилва Лиса по бузката. — Ако размислиш и се навиеш да разделим печалбата или да се оженим, обади се. Свършвам работа в седем.

— Довиждане, Боби.

От един обществен телефон наблизо Лу Ан отново избра номера и Джаксън пак вдигна след първото позвъняване. Съобщи му десетте числа от билета си и чу шумоленето на хартия отсреща, докато той ги записваше.