Дейвид Балдачи - Лотарията

— Информация ли?

— Да, дойдох тук вчера сутринта. Беше ми определена среща.

— С кого?

— Точно това искам да узная от теб. Беше в оня офис вдясно от входа, който е при автобусната спирка. Няма никаква табела, до будката за сладолед е.

В продължение на една секунда Джарвис я гледа озадачен.

— Мислех, че това помещение още е вакантно. Имаме много такива. Не може да се каже, че търговският център е в процъфтяващ район.

— Вчера във всеки случай не беше вакантно. Джарвис приближи до компютъра и започна да натиска клавиши.

— За какво беше срещата? Отговорът на Лу Ан дойде мигновено.

— За работа в сферата на търговията. Предлагане на продукти по домовете.

— Да, имали сме такива временни наематели. Използват помещенията просто за интервюта. Ако имаме свободни, даваме им ги, понякога само за един ден.

Шумът от съседния офис се усили и той притвори вратата.

— Та какво точно искаш да знаеш, Лу Ан? Тя забеляза загрижения му поглед и също насочи очи към току-що затворената врата.

— Да не би да си имаш неприятности по тоя повод, Джони?

Той й махна с ръка.

— Ами, не. Забрави ли, аз съм заместник-управител? — важно отбеляза Джарвис.

— Кажи ми просто каквото можеш. Що за хора са, какъв е бизнесът, някакъв адрес, неща от този род.

— Те не ти ли казаха на интервюто? — объркан я попита Джони.

— Казаха някои неща — бавно отвърна тя. — Но искам да се уверя, че всичко е законно, преди да приема или да откажа. Ще трябва да си купя по-хубави дрехи и може би да си взема кола. А не ми се ще да влизам в разходи, ако не всичко е тип-топ.

— Много разумно — похвали я Джарвис. — Това, че даваме под наем помещения на тези хора, не гарантира, че ще са почтени с теб. — После добави тревожно: — Да не са ти искали пари?

— Не, дори сумата, която ми обещават да получа, е неочаквано висока.

— Прекалено хубаво, за да е истина, а?

— Точно от това се опасявам. — Тя наблюдаваше как пръстите му се плъзгат по клавиатурата. — Къде се научи на това? — попита го с възхищение.

— А, това ли? В колежа имат всякакви програми, там ни обучаваха почти на всичко. Голяма работа са компютрите.

— И на мен ми се ще някой ден да си довърша образованието.

— Беше много добра в училище, Лу Ан. Уверен съм, че бързо ще наваксаш пропуснатото. Тя му се усмихна приветливо.

— Някой ден може би. А сега, какво откри за мен?

Джарвис се вгледа в екрана.

— Името на фирмата е „Асошиейтс Инкорпорейтид“. Поне това са записали в договора. Наели са офиса за седмица, смятано от вчера. Платили са в брой. Друг адрес не са посочили. Плащат ли в брой, нас не ни интересува.

— Но сега там няма никой.

Джарвис кимна разсеяно, загледан в екрана.

— Наемния договор е подписал някой си Джаксън — добави той.

— Горе-долу с моя ръст, чернокос, възпълен?

— Същият. Сега си го спомних. Държеше се много професионално. Случи ли се нещо неочаквано при интервюто?

— Зависи какво имаш предвид под неочаквано. С мен също се държа много професионално. Можеш ли да ми кажеш още нещо?

Джарвис се втренчи в екрана с надежда да намери още някои сведения, с които да направи впечатление на Лу Ан. Накрая въздъхна разочарован.

— Не, май няма друго.

Лу Ан вдигна Лиса и в този момент забеляза бележници и химикалки, поставени в ъгъла зад гишето.

— Мога ли да взема един бележник и химикалка, Джони? Ще ти платя за тях.

— Шегуваш ли се? Вземи си колкото искаш.

— Само по едно, благодаря. — И тя ги пъхна в чантата си.

— Не е никакъв проблем, имаме с тонове от тях.

— Много ти благодаря за онова, което ми съобщи. Радвам се, че се видяхме, Джони.

— Ти ми повиши настроението за цяла година, като влезе през тая врата. — Той погледна часовника си. — След десет минути излизам в обедна почивка. На територията ни има добър китайски ресторант. Имаш ли време? Аз черпя. Тъкмо да се изприказваме.

— Може би друг път. Нали ти казах, бързам.

Лу Ан забеляза разочарованието на Джарвис и се почувства малко гузна. Остави Лиса на пода и го прегърна силно. Усмихна се, като го чу да диша учестено в измитата й коса. Близостта до тялото й очевидно отново повдигна духа на Джони.

— Виждам, че си постигнал много, Джони — похвали го Лу Ан, като отстъпи назад. — Винаги съм знаела, че ще успееш в живота.

Помисли си, че ако бе го срещнала по-рано, положението й щеше да е доста различно.

Джарвис вече пърхаше в облаците.

— Така ли? Учуден съм, че изобщо си помисляла за мен.

— Това е то, аз съм пълна с изненади. Всичко хубаво, надявам се пак да се видим.