Джеймс Баркли - Мрак по пладне

Елфът кимна и Незнайния се втурна подир Хирад, който свърна зад един ъгъл и се изгуби от погледа му.

От входа на тунела Илкар видя как приятелят му неволно сгуши глава в раменете си, когато драконът го подмина на някакви си двайсетина стъпки над плоския покрив на най-високата сграда. Главата на чудовището се обърна да огледа бягащите хора, елфи и животни, чу се джафкащо ръмжене и заедно със свилия стомаха му страх Илкар усети болезнен удар в чувствителните си уши. Вътрешните им мембрани се затвориха по инстинкт.

Драконът се издигна, зави с невероятно за туловището му изящество и се понесе по-ниско със зейнала паст. Огромните бели зъби изпъкваха рязко в черния отвор на устата. Елфът потрепери и след миг пребледня — широката сянка на дракона покри бягащата фигура на Незнайния воин.

Всичко се случваше твърде бързо. Незнайния погледна нагоре, свърна встрани и затича под прав ъгъл спрямо посоката на полета. А високо зад Илкар разкъсването се изду от повторен напор и магът елф долови това чрез същото застиване на въздуха наоколо. Вместо да блъвне огън, драконът устремно полетя нагоре, оглушителният вопъл на разочарование бе последван от яростен рев.

Хирад, дотичал лудешки до празните улици в края на града, чу втория рев. Задъха се от внезапен натиск в главата си и вече забавяше крачка, притиснал длани към ушите си, когато гласът затътна и го повали на земята:

— Спри!

Ша-Каан се издигаше все по-разгневен към кипналия в небето пробив. Сякаш само преди едно мигване на окото бе предупредил онзи Хирад Хладнокръвния за опасностите, скрити в знанието, над което старият дракон бдеше, и в амулета, оплетен толкова отдавна между ноктите му. А ето как му се отплатиха.

Първо откраднаха амулета, после несъмнено се бяха възползвали от знанието в писмената по него и накрая отвориха незащитен портал към сродното измерение на цялото Люпило Каан.

Зад него другите от Люпилото излитаха от Чоула, недоволни от внезапното прекъсване на съня им. Тридесет дракона Каан се устремиха към останалите, които вече кръжаха пред небесния портал.

А от всички посоки натам се събираха и врагове, привлечени от появата на портала и мощния импулс, който тя породи в нервите на всеки дракон. Трябваше да ги откажат веднага от намеренията им, иначе предстоеше битка, невиждана в тези небеса от времето на онзи велик човек Септерн.

Тъкмо той бе спасил Люпилото Каан. Направи достъпно за тях сродно измерение, каквото търсеха, за да не измрат до последния.

Ша-Каан размаха криле по-упорито, щом предупреждението достигна ума му. Иззад струпани край разкъсването облаци дракон от Люпилото Наик се устреми към кълвящата се в небето мътилка. Беше твърде бърз за малцината пазители и победният му вик секна, щом се гмурна в портала и изчезна от погледите им.

Няколко дракона Каан понечиха да го подгонят, но Ша-Каан ги възпря с мислена заповед.

— Аз ще се справя с него. Отблъсквайте останалите. Не им отстъпвайте портала.

Набра височина и обиколи портала, за да прецени размерите и дълбочината му, после събра криле и се потопи във вътрешността му.

Преходът беше воняща бъркотия от натиск, слепота, смътно уловени послания и откъслечно предчувствие за онова, което го чакаше от другата страна. Ша-Каан изскочи в небето над Балея и мигновено усети присъствието на две познати същества. Врагът от Наик изпъкваше в съзнанието му и Ша-Каан отправи гръмко предизвикателство, което онзи не би могъл да отхвърли. Другият беше много по-дребен, но не и по-незначителен. Хирад Хладнокръвния. Ша-Каан имаше какво да му каже. Докато пикираше към дракона от Наик, излъчи заповед към Хирад да спре.

Кожата на Илкар настръхна, страхът му се подхранваше от чувството за пълна безпомощност. Всеки миг очакваше въздухът да замре, да нахлуят още дракони и ужасът да стане безмерен. Знаеше, че зад гърба му Стилиан и другите Гарвани не откъсват погледи от небето. За пръв път в дългата, изпълнена с победи история на отряда нямаше какво да сторят, освен да наблюдават.

Битката беше кратка и безмилостна. Двата дракона се доближаваха с плашеща бързина — по-малкият отдолу, а далеч по-едрият, блеснал в златно, се спускаше към него.

— Ша-Каан… — ахна елфът, когато го позна по присъщото движение на главата.

Ша-Каан отприщваше своя бяс в заплашителен рев. Помръдна крило в мига преди да се сблъска с кафеникавия враг, пъхна се под него и блъвна огън по корема му.