Джеймс Баркли - Мрак по пладне

— Как понасяш раните?

— Ще оживея и този път.

Тесая се усмихна на бащинската му загриженост. Изгарянията по дясната предмишница го боляха, макар и намазани с мехлем и превързани. Той се хвърли навреме встрани от падащото Огнено кълбо и оцеля.

Раните от остриета по лицето, гърдите и краката не бяха просто поредните трофеи от свирепа схватка. На тази възраст и с такава власт външността нямаше значение, пък и Тесая вече се отегчаваше от влечението на жените към него. Родът му щеше да се съхрани, войната щеше да потръгне — имаше синове и в люлката, и вече мускулести воини. А техният баща поведе племената към победата при Подкаменния проход. И сега накъде? Очевидно този въпрос не даваше мира и на Арноан.

— Какво ще ни донесе утрото? — попита старият шаман.

— Отдих и градеж. Няма да загубя повторно прохода. — Изражението на Тесая стана сурово. — Владетелят Таоми и отрядите му ще се влеят в нашата войска до утре вечерта. И тогава ще помислим как да превземем Корина.

— Вярваш ли, че това ни е по силите?

— Те нямат армии — кимна вождът. — Само градска стража и запасняци. А ние разполагаме тук с десет хиляди, други петнадесет хиляди са на два дни път от прохода, а още двадесет и пет хиляди преплаваха Тривернския залив, за да нападнат Школите. Ще видим и колко ще дойдат от юг. Кой ще ни спре?

— Владетелю, никой не оспорва, че войските ни ги превъзхождат. Но маговете на Школите владеят сили, които не можем да пренебрегнем. Ще сбъркаме, ако ги подценим.

Тесая изпъна на масата изгорената си ръка и присви очи.

— Да не мислиш, че ще си го позволя? Арноан, аз съм най-възрастен сред вождовете и моят племенен съвет е най-многолюден. Доживях до тази власт, защото нямам навика да подценявам никой враг. Да, маговете са могъщи и Школите ще хвърлят срещу нас всичко, което имат. Но магът се уморява бързо и ако не го бранят, не е трудно да бъде заклан. Тежък удар е да загубим нашата магия, ние обаче сме родени да воюваме с мечове, не със заклинания. Западняците ще владеят Балея, а аз ще властвам над тях.

Тесая нямаше да дочака подкрепления от юг. Западняците бяха разпръснати и бягаха към Блекторн, а баронът, чието родово име носеше този град, възстановяваше силите си при скалите над бойното поле, където победи. До него беше замаяният от удара по главата, но щастлив барон Тресе, а близо петстотинте войници и магове около тях мечтаеха да се завърнат в домовете си.

Само че възторгът от победата при Ястребови зъбери щеше да избледнее бързо. Все още висяха на косъм. От огъня на шаманите оцеляха само десетина магове, ранените бяха повече от здравите, а западняците допуснаха този разгром, защото се слисаха, че са загубили магията на Върховните вещери. Блекторн и Гресе само доразпалиха паниката у тях. Ако прогонените отряди се върнеха да ги търсят, бароните едва ли биха доживели втора победа.

Но на Блекторн не му се вярваше врагът да се върне. В хаоса под Зъберите не можеше да се познае коя войска колко души наброява и на мястото на западняшкия предводител той би се оттеглил в града, за да си ближе раните и да обмисля стратегията си, докато не дойдат още отряди през Гиернатския залив.

Баронът излезе изпод скалния навес, където бе разположил командния си пункт. В плитката ниша имаше само огън отпред и място за неколцина от свитата. Гресе се бе подпрял на стената в дъното. Блекторн знаеше от собствен опит, че болката в главата му пламва и го мъчи гадене щом посмее да шавне.

Пред него Зъберите се простираха на север и на юг. След победата той поведе войниците и маговете си на юг, по-далеч от смрадта на долината, където бяха намерили смъртта си мнозина. Изгориха своите мъртъвци на клади, а убитите западняци оставиха на лешоядите. Навесът стърчеше над полегат склон встрани от коварните свлачища на Ястребови зъбери. На малкото плато хората на двамата барони се бяха разположили за отдих под облачното небе в топлата вечер. Позволиха си да накладат огньове, но на часовите наоколо бе наредено да не се обръщат нито за миг към тях. На най-важните места зорките очи на елфи щяха навреме да открият прокрадващ се враг, затова другите можеха да си починат спокойно.

Вдясно от барона някой се прокашля.

— Господарю…

Блекторн изви глава да погледне Люк, стеснителния младеж, когото прати да преброи живите.

— Казвай, момко. — Баронът се постара да смекчи привичния си строг тон и отпусна длан на рамото му. — Откъде си, Люк?