Илейн Барбиери - Непорочност

— Идват.

Морган вдигна поглед веднага, щом чу напрегнатия глас на Уолкър. Изправи се бавно, а ръката му импулсивно се присви около нажеженото желязо, което току-що бе извадил от огъня. Той изруга приглушено и вдигна ръка да избърше потта от челото си, без нито за миг да откъсва поглед от двамата ездачи, които се приближаваха към лагера.

— Къде ли е стадото? Какво ли се е случило?

Не знам и хич не ме е грижа — отвърна Морган през зъби. — Казах им да не се връщат без добитъка. Предупредих ги.

Той захвърли желязото обратно в огъня и посегна към кобура си. След миг в ръката му лъсна черното дуло на револвера.

— Нещо трябва да се е случило, Морган. По дяволите, не вярвам да са чак такива глупаци, че да се върнат без стадото, ако нещо не им е попречило.

— Уолкър е прав — намеси се неохотно Симънс. — Търнър е противно копеле, но не е глупак. Трябва да знае, че думите ти не бяха празна заплаха, когато тръгнаха.

Двамата ездачи приближаваха и Морган свали предпазителя на револвера си. Не го интересуваше каква е причината да се върнат с празни ръце.

Морган се изправи заплашително и Търнър и Бартел спряха конете си на няколко ядра разстояние. Той ги гледаше вторачено, докато слизаха от конете си, и за миг му мина през ума, че трябва да са много глупави, щом не подозират какво ги очаква. Уолкър и Симънс отстъпиха предпазливо назад, щом шефът им заговори.

— Нали ви казах да не се връщате без стадото.

— Имахме проблеми. — Бартел видимо се потеше обилно, въпреки хладния бриз. — Когато ги намерихме, беше твърде късно, за да се върнем в лагера. А после, на другата сутрин, видяхме, че стадото е било нападнато от хищници през нощта. По земята се търкаляха мъртви и окървавени животни.

— Добра работа сте свършили — процеди през зъби Морган, изправи застрашително снага и отстъпи крачка назад. — А добрата работа иска добра отплата.

— Почакай малко, Морган — Намеси се и Търнър, а погледът му светкавично се стрелна към револвера в ръката на шефа му. — Не бързай да си правиш заключения. Нямаше да се върнем без онова, което е останало от стадото, ако не се беше случило нещо, което решихме, че ще искаш да чуеш веднага. — Без да откъсва поглед от лъскавия револвер в ръката на Морган, Търнър продължи, заеквайки: — Натъкнахме се на хора, докато търсехме добитъка. Веднага тръгнахме насам, защото си помислихме, че ще искаш да го знаеш.

Тъмните очи на Морган бяха студени като смъртта.

— Изплюй камъчето, глупако! Какво се опитваш да ми кажеш?

— Срещнахме пътнически фургон. С него пътуват свещеник и жена му. Пропуснали са отбивката за индианската мисия.

— Пет пари не давам за никой свещеник и неговата…

— Жена му е млада и доста хубава. Има червени коси и кожа, гладка и бяла като мляко. Споменаха, че прекарали няколко дни в Седалия на път към…

Морган внезапно се вцепени, а сърцето му заби толкова учестено, че го чуваше да отеква в ушите си. Той изгледа свирепо Търнър.

— Как изглеждаше тя? Беше ли висока, със зеленикави очи?

— Не видяхме колко е висока, защото през цялото време седеше, но не бих казал, че е дребничка. — Търнър смръщи вежди. — И съжалявам, но не помня какви бяха очите й.

— Аз обаче видях очите на съпруга й — вметна свъсено Бартел. — Носеше якичка на свещеник и каза всичко, както си му е редът, но никога не съм виждал свещеник като него. Очите му направо те пронизват. И никога не съм виждал такъв едър свещеник. Сякаш целият е само мускули.

Морган почти не го чуваше.

— Тя каза ли ви името си?

— Не каза нищо. Съпругът й говореше през цялото време.

— И какво друго ви каза той?

— Спомена, че идвали в индианската мисия, за да смени отец Стайлс, който почина преди известно време. Казах им, че са пропуснали отбивката и че сега трябва да продължат направо до разклона и да свърнат на север. А после тръгнахме право насам. Сигурен бях, че ще искаш да знаеш.

Морган си пое дълбоко дъх. Сигурно беше тя. Той се вторачи в Търнър и забеляза, че мъжът насреща му се облива в пот. Прав беше да се поти.

— Току-що си спечели живота, Търнър. Знаеш го, нали?

Търнър не му отговори.

— Правилно сте постъпили, като се върнахте право в лагера, но сега искам много внимателно да слушаш онова, което ще ти кажа, защото не смятам да го повтарям повече. Тук аз съм шефът. Аз давам заповедите, а вие ги изпълнявате. Опитате ли се да ми противоречите, ще трябва или да напуснете, или аз ще ви изхвърля. Ясен ли съм?

Търнър закима припряно. Морган се обърна към Бартел.