Прекрасната Хонести с гарваново черни коси и сапфирено сини очи, по-безценни от всеки скъпоценен камък — тя беше най-голямата, най-хубавата, най-властната и тази, която най-силно бе вярвала през всичките години на раздяла, че един ден трите отново ще бъдат заедно.
Частити все още не можеше да повярва на небивалото чудо, което ги очакваше в деня, в който пристигнаха в „Съркъл Си“. Последното нещо, което и двете с Пюрити бяха очаквали да видят, щом ранчото се изправи пред погледа им, беше младата, чернокоса жена, застанала на прага. Двете с Пюрити от пръв поглед разбраха, че това е Хонести. Сърцата и на двете им в онзи незабравим момент им бяха подсказали, че не може да е никоя друга.
Частити не си спомняше ясно какво се случи след това. Помнеше само възторжената тръпка и онова шеметно усещане, че светът най-после е направил пълен кръг и животът й отново е пълноценен.
Доколкото разбираше, Хонести винаги бе вярвала, че ще ги открие. Съпругът й, Уес Хауел, беше висок, тъмен и привлекателен тексаски рейнджър, който винаги постигаше целите си.
— Крайно време беше да слезете. — Хонести пристъпи към нея, а черната й коса проблясва ослепително докато обгръщаше с ръка раменете й и намигаше закачливо към Рийд. — Ще ти отнема съпругата за малко, Рийд. Има едно обещание, което отдавна чака да бъде изпълнено.
— Обещание? — Частити погледна смутено Пюрити, която стоеше на няколко крачки от нея. Сестра й изглеждаше толкова озадачена, колкото и тя самата.
Частити последва сестрите си навън и с изумление огледа грамадния кон, който стоеше оседлан на алеята пред ранчото. Не очакваше да види сълзите в очите на Хонести, когато заговори:
— Помниш ли онзи ден, когато взех петнистата кобилка на татко без неговото разрешение и двете с Пюрити излязохме да пояздим? Татко се втурна след нас и ни подгони из прерията. Накрая ни настигна, върна ни вкъщи и хубавичко ни нахока, но ти плака най-много от трите ни, защото беше твърде малка, за да дойдеш с нас. А вечерта, когато се пъхнахме под завивките, аз ти обещах, че някой ден ще яздим всички заедно. — Усмивката на Хонести беше все така лъчезарна, каквато я помнеха от детинство. — Е, този ден настъпи.
Минути по-късно Частити се покатери на високия кон и погледна към тримата мъже на прага. Уес поклати глава със снизходителност, каквато рядко проявяваше в отношенията си с властната си съпруга. Бледозелените очи на Кас ги проследиха напрегнато, а на устните на Рийд изгря ослепителна усмивка, щом Пюрити изсвири подканящо, а Хонести пришпори животното в луд галоп.
Вятърът в лицето й… радостните викове на сестрите й… дивата наслада от сладката тръпка да язди по окъпаната от слънце земя!
Сърцето на Частити се преобърна. И сред оживената глъчка от радостен смях и възторжени викове, внезапно долови познатия аромат на рози, после почувства с кожата си усмивката на баща си, и в този момент разбра, че родителите й най-после са доволни — сега, когато трите им дъщери с имена на опасни добродетели бяха отново заедно.
Часове по-късно, останала без дъх, Частити се отпусна в силните ръце на Рийд.
— Обичам те, Частити.
Нямаше нужда Рийд да й повтаря тези думи. Очите му и цялото му същество излъчваха любов и сладко обещание за дните, които им предстояха. Винаги щеше да носи любовта му в сърцето си.
© 1998 Илейн Барбиери
Elaine Barbieri
Chastity, 1998
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Илейн Барбиери. Непорочност
ИК „Ирис“, 2002
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13899]
Последна редакция: 2010-03-20 14:32:00
chastity — чистота, непорочност — Б.пр.
The Bowery Street — улица в Ню Йорк, прочута с кръчмите и бездомните си скитници — Б.пр.
honesty — честност, почтеност — Б.пр.
purity — чистота, непорочност — Б.пр.
Завинаги ще бъдем заедно, любов моя! (исп.) — Б.пр.
Разбра ли? (исп.) — Б.пр.
Блудница, лека жена. (исп.) — Б.пр.
Да, разбрах те отлично. (исп.) — Б.пр.
Kiowa — северно американско племе, населявало земите на Колорадо и Оклахома, понастоящем потомците му населяват Оклахома — Б.пр.