Илейн Барбиери - Непорочност

— Рийд, това е сестра ми. Името й е Пюрити.

— Хайде, дай да ти помогна.

Рийд обърна Частити към светлината и нагласи раменете й така, че да вижда по-добре дребните пръстенчета на верижката на медальона й, които се бяха оплели в ярките кичури на тила й. Започваше да става все по-сръчен с тази задача. Частити с изненада бе открила, че това е единственото нещо, за което не му достигат умения.

Утринните слънчеви лъчи вече се процеждаха през прозореца на скромната стая в ранчото. Макар и малка, стаичката беше удобна. В ъгъла имаше огромен гардероб с огледало, леглото им беше грамадно, а дюшекът — мек като пух.

По гърба на Частити пробяга гореща тръпка, щом пръстите на Рийд погалиха кожата на тила й и й напомниха за изпълнената с пламенна страст нощ. Беше се отдала на Рийд изцяло и той също й се отдаде без задръжки, а единението помежду им надхвърляше екстаза на страстта и силата на обетите, които си бяха разменили преди седмица. Защото сега, когато всичко възможно бе изречено или сторено, дълбоко в сърцето си Частити чувстваше, че онова, което ги свързва, е по-силно от всякакви думи. Двамата се бяха опарили от огъня на опасността и го бяха надвили, бяха погълнати от пламъка на споделената страст, която никога нямаше да избледнее, и бяха докоснати от искрата на истинската любов, толкова дълбока и всепоглъщаща, че изгаряше след себе си всички съмнения и страхове от миналото.

Частити погледна Рийд и устните й се извиха в лека усмивка. Спомни си мрачния, неразговорлив мъж с брадясало лице, който бе срещнала във влака за Седалия. Помнеше, че когато се приближи към него, си бе помислила, че никога не е виждала човек толкова груб и лишен от чувствителност.

И все пак, нещо не й бе позволило да излезе завинаги от живота му.

В този момент почти можеше да чуе сприхавите гласове на добродушните лели, които я бяха отгледали:

— Видя ли, Хариет, нали ти казвах! Напразно се притесняваше. Частити е силна и умна жена, и умее да взема важни решения. Знаех си, че в крайна сметка ще намери своя път в живота.

— Знаела си, че ще намери пътя си? Аз съм тази, която непрекъснато ти го повтаряше! Винаги съм твърдяла, че вроденото й чувство за независимост ще й помогне да нареди живота си!

— Ти не й позволяваше да пътува на Запад!

— Нито пък ти!

— Казваше, че не бива никога да се омъжва!

— Защото ти искаше да я омъжиш за неудачник!

— Ти пък искаше да я накараш да се грижи за просяците!

— Не е вярно!

— Така беше!

— Паметта отново ти изневерява, както винаги!

— А ти пък си все така празноглава и упорита!

Сега вече Частити знаеше, че добродушните разпри между двете й лели ще секнат. Защото колкото и да бяха различни представите им за живота, в едно нещо двете винаги бяха единодушни: и двете повече от всичко искаха тя да е щастлива.

В съзнанието й изплуваха и други сенки от миналото. Още не можеше да изтрие от паметта си ужаса, който бе изживяла в последните мигове преди смъртта на Морган. Помнеше как Рийд посегна към пушката на седлото и в същия момент Морган се обърна към него с готов за стрелба револвер. Тя инстинктивно се беше хвърлила помежду им и бе отскочила от оглушителните изстрели.

Откъде би могла да знае, че младият индианец, който се бе появил за кратко в лагера им онази първа вечер, след като двамата с Рийд навлязоха на индианска територия, е разпознал в медальона бижуто, каквото е носела жената на Бледоликия Вълк? Откъде би могла да се досети, че индианецът ще се върне в селището и ще докладва за видяното на племенния вожд? И как би могла да си помисли, че Бледоликият Вълк ще тръгне да я търси, ще открие мястото, където следите на Морган се пресичат с техните, ще намери тялото на простреляната Кончита и ще последва дирите на Морган прано към тях?

Бледоликият Вълк — Кас Томас, човек от два свята — беше мъжът, когото Пюрити обичаше, онзи, чийто куршум бе повалил Морган в онзи съдбовен ден. А след този изстрел Пюрити отново се бе върнала в живота й.

Като се замислеше, Частити изпитваше благодарност, задето съдбата свърза четирима им по такъв невероятен начин. Така между Рийд и Бледоликия Вълк бе възникнала връзка, която винаги щеше да топли сърцето й.

Що се отнасяше до нея самата, раната й отдавна бе заздравяла и белегът вече избледняваше. Отново се чувстваше здрава и силна.

Всички оживели от бандата на Морган вече бяха в тъмница. Собственикът на откраднатото стадо не се появи и животните останаха на индианска земя, а наградата за залавянето на Морган и хората му отиде в ръцете на Бледоликия Вълк и племето Киова 9 9 Kiowa — северно американско племе, населявало земите на Колорадо и Оклахома, понастоящем потомците му населяват Оклахома — Б.пр. . Двамата с Рийд решиха, че това ще е справедлива отплата, след като индианците бяха спасили живота им.