Илейн Барбиери - Непорочност

Кончита. Без всякакви угризения бе оставил мексиканската кучка, просната на земята, а кръвта й обилно напояваше почвата. Най-после се беше отървал от нея. И каквато си беше глупачка, тя го бе обичала до последно.

Частити. Коя беше тя? Каква беше? Единственото нещо, в което беше сигурен, беше, че която и да е, ще бъде негова.

Фарел. Подлото копеле изживяваше последния ден от живота си — последния си час дори. С отдавна неизпитвана наслада щеше да остави Частити да стане свидетел на смъртта на съпруга си. И тогава нямаше да й е толкова лесно да го отблъсква повече.

А може би щеше.

Морган бе обзет от нетърпение и сладко очакване.

Още малко време. Още малко път.

Морган замръзна. Погледът му улови движение на пътя. Виждаше кон и ездач!

Обзе го тържество.

Той обърна рязко коня си назад и извика към хората си:

— Запомнете — в никакъв случай няма да стреляте! Няма да пипаме Фарел, докато Частити е с него!

С вик на възторжен триумф Морган пришпори коня си в бесен галоп.

Конски копита разтърсваха земята зад тях.

Рийд се извърна предпазливо, а конят му продължи да се носи ритмично по горския път. Доловил напрежението у Частити, той пришпори още по-силно животното.

Ездачите ги наближаваха.

Скоро щяха да ги настигнат.

След минута вече препускаха край тях!

— Спри коня, Фарел, или ще те застрелям още сега!

Рийд почувства как Частити потръпна при безчувствената команда на Морган. Не можеше да рискува живота й.

Рийд спря рязко животното и обгърна още по-плътно Частити, докато хората на Морган ги обграждаха. Морган, Уолкър, Бартел и Симънс — имената им отдавна бяха запечатани в съзнанието му.

— Слизай, Фарел! — процеди злобно Морган и остана равнодушно да наблюдава, докато Рийд слизаше от седлото. Той и хората му също слязоха от конете си. Морган изчака двамата да се озоват пряко един срещу друг, преди да продължи: — Е, значи в крайна сметка не си свещеник. Кончита ми каза, че си навлязъл на индианска територия да ме заловиш. — Внезапно Морган се изсмя, а лицето му се сгърчи от омраза. — Недей да ме гледаш така слисано. Сигурно си знаел, че Кончита ще чака да се върна във фургона. Кучката насочи револвер насреща ми, но в действителност искаше само да се пъхне отново в леглото ми. Прочетох го в погледа й, но трябваше да й кажа истината. Не искам повече да имам нищо общо с нея. Тя заяви, че ще ме застреля. — Усмивката на лицето му се стопи. — Не й дадох този шанс.

Частити простена на глас. Рийд импулсивно посегна към нея щом я видя да се олюлява на седлото.

— Не я докосвай! Сега тя е моя!

Рийд рязко се извърна към Морган със страховита гримаса, но Частити го изпревари:

— Аз ли съм твоя? Ти си убиец! Уби Кончита и се опита да убиеш Рийд. Наистина ли мислиш, че ще позволя да ме докоснеш? — Залязващото слънце облиза огнените й коси и им придаде вълшебен блясък, който обаче не успя да смекчи ледените нотки в гласа й, когато процеди през зъби: — Никога няма да дочакаш този ден!

— Чухте ли я, момчета? — Морган се обърна и изгледа за кратко мъжете, скупчени около него. — Искам всички да запомните думите на Частити, за да й ги напомните някой ден, когато изпълзи от леглото ми с доволна усмивка на уста.

— Копеле! — Рийд се стрелна напред.

— Стой на мястото си, Фарел! — Морган присви злобно устни. — Още не искам да те убивам.

— Пусни го да си върви, Морган. — Гласът на Частити бе дрезгав от уплаха.

— Молиш ли ме, Частити? — Морган се обърна към Уолкър. — Свали я от коня. Искам да я гледам в очите. — Той изчака Уолкър да я спусне на земята, преди да я притисне отново: — А сега искам да ме помолиш, Частити. Кажи ми какво ще направиш за мен, ако оставя Фарел да си иде.

— Млъквай, Морган! — Светлите очи на Рийд хвърляха гневни мълнии. Силното му тяло се напрегна, щом срещна погледа на Частити, застанала на няколко фута от него. — Не се опитвай да го уговаряш, Частити. Знаеш що за човек е. Ти сама го каза. Той е убиец и лъжец.

— Достатъчно, Фарел! — Морган рязко се обърна към Частити и устните му ненадейно се извиха в познатата момчешка усмивка, която измамно прикриваше жестоката му природа. — Ела по-близо до мен, Частити.

Частити не се помръдна.

Усмивката на Морган се стопи.

— Казах да се приближиш.

— Стой където си, Частити. — Рийд я погледна право в очите. Знаеше какво предстои. Знаеше, че Морган вече дебне подходящия момент, за да го убие. Знаеше също, че Морган иска Частити да види как той умира, за да насади страх в сърцето й.