Илейн Барбиери - Непорочност

— Трябва ли да ти припомня нещо, Бартел? Ти сам се съгласи да участваш в тази игра на криеница. Никой не те е насилвал.

— Размърдай се, Търнър, или кълна се…

— Добре, по дяволите! — Търнър дръпна отсечено юздите. — Тръгваме, но да не си казал и думичка повече, предупреждавам те! Достатъчно те търпях вече!

Търнър пришпори коня си в галоп и остави Бартел да диша праха от копитата му. Ухили се доволно, щом дочу тропота на конски копита зад гърба си. Проклето малодушно копеле! Достатъчно беше Морган да намигне, за да се подмокри в гащичките. Е, скоро щеше да му покаже какво означава истински мъж. Веднага щом се върнеха в лагера, щеше да постави Морган на мястото му. А после щеше…

Внезапно Търнър дръпна поводите на коня и го закова на място. В далечината, право към тях се носеше впрегнат фургон и вдигаше прашна диря след себе си. Търнър се обърна към Бартел, който едва сега го бе застигнал.

— Защо спря, Търнър? И слепец би могъл да забележи, че стадото е тръгнало на север.

Търнър изсумтя пренебрежително.

— И слепец би могъл да види, че това е пътнически фургон. Чудя се само какво ще прави пътническа кола по индианските земи.

— Не знам и хич не ме е грижа.

— А би трябвало. По тези земи няма бели заселници.

— Откъде знаеш, че са бели заселници? А дори и да са, сигурно просто минават оттук.

— Може, но ние пък можем да кажем на Морган. А като ни попита кой е бил в колата, ще му кажем, че сигурно са били нови заселници… или пък не са.

Бартел се вгледа напрегнато в приближаващата кола.

— Кой ли може да е?

— Ще ги изчакаме да приближат и ще видим.

— Нямаме време!

— Ти може и да нямаш, но аз отивам да видя!

С тези думи Търнър решително пришпори коня си напред. И както бе виждал Морган да прави в такива случаи, нагласи любезна усмивка на устата си. Не пропусна също да си отбележи наум, че на индианска територия законите не важат и че на този фургон би могло да има нещо ценно. Малко пари в повече никога не бяха излишни…

С такива мисли наум, Търнър наближи фургона с доволна усмивка.

— Някой идва по пътя към нас.

Частити напрегна очите си, за да различи приближаващите ездачи. Виждаше един кон… или не, два. Тя погледна припряно към Рийд и замръзна, като го видя да посяга под седалката и да вади оттам револвер. Той го постави на седалката до себе си, така че да не се вижда отвън, а зачака с напрегнато изражение.

— Само предпазна мярка — обясни й шепнешком.

Рийд спря конете, щом мъжете стигнаха до тях. Частити го гледаше мълчешком, докато ги поздравяваше с неистинска усмивка.

— Добър ден, господа. Не очаквахме да срещнем някого по тези места.

Частити видя как по-едрият от двамата мъже премигна объркано, щом я видя. Цялата настръхна, докато мъжът я изучаваше напрегнато. След миг по устните му се разля широка усмивка.

— И ние не очаквахме да срещнем някой. — Той замълча за миг и се вторачи в Рийд с нескрито любопитство. — Каква работа ви води по индианските земи?

Усмивката на Рийд стана напрегната.

— На път сме към християнската мисия. Трябва да сменим отец Стайлс. Отдавна вече ни очакват.

— Индианската мисия? — намеси се по-дребният от двамата мъже, а погледът му отскачаше от Частити към Рийд и обратно. — Да, чух нещо за това. Даже и индианците вече си мислеха, че никога няма да им пратят нов свещеник. Явно са сгрешили.

— Откъде сте? — избоботи по-едрият. — От Канзас Сити?

— Не.

— Тогава сигурно идвате от Сейнт Луис?

Рийд не му отговори веднага.

— Точно така.

— Значи сте пътували с влака… през Седалия и Бакстър Спрингс?

— Явно познавате добре маршрута.

— Седалия е хубав град. Отбихте ли се там?

— За няколко дни.

Частити се притисна инстинктивно към Рийд, докато едрият мъж продължаваше да я изучава напрегнато. Усети как Рийд се скова в отговор, докато отвръщаше:

— Аз съм Рийд Фарел. — Тя не пропусна да забележи, че Рийд не я представи. — Радвам се да се запозная с вас, мистър…?

— Аз съм Търнър — Едрият мъж кимна към по-дребния до себе си: — А той се казва Бартел. Пропуснали сте отбивката, знаете ли? — добави той. — Мисията е на север оттук.

— Така ли? — Рийд свъси вежди. — Явно съм се объркал. — Частити мислено си отбеляза, че думите на Рийд не й звучат съвсем искрено, а той добави: — Дали не бихте могли да ме упътите?

— Не е трудно. Само следвайте пътя и отбийте на следващия завой, като стигнете разклона. Трябва да пристигнете утре по някое време.

Рийд кимна и подхвърли небрежно: