Илейн Барбиери - Непорочност

— Сигурна ли си? — повдигна вежди Рийд.

— Лелите ми ме откриха в Тексас и веднага след това ме отведоха в дома си, на Изток. А това тук е индианска територия. Сигурна съм, че никога не биха ме довели тук. Не биха издържали и миг, преди да се върнат отново към цивилизацията.

Рийд свъси вежди.

— Може би околността ти напомня за някое място, където си била със семейството си.

— Не… Не е това. — Кокалчетата на ръцете й побеляха около медальона. Рийд долови какво усилие й костваше да се овладее, преди да го попита: — След колко време очакваш да стигнем до мисията, Рийд?

Въпросът й явно го свари неподготвен.

— Не съм сигурен. Може би около ден или два.

Лъжи.

— И какво смяташ да предприемеш тогава?

Не, не можеше да скалъпи още една лъжа.

— Не съм сигурен.

Частити тръсна невярващо глава.

— Какво искаш да кажеш?

— Първо ще трябва да видя как стоят нещата в мисията.

— О, да.

Доловил несигурността в гласа й, Рийд я попита:

— Защо?

— Защото… — Частити си пое дълбоко дъх, а погледът й внезапно се напрегна. — …защото сестрите ми са някъде наблизо. Чувствам го.

— Наблизо? Къде?

— Нямам представа.

Рийд я изгледа изпитателно. Внезапно започна да му се прояснява накъде бие Частити.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Не мога да остана дълго в мисията, Рийд, не и докато всичките ти проблеми се разрешат. Ще отнеме твърде много време. Трябва веднага да започна да издирвам сестрите си, защото иначе може и никога да не ги открия.

— Но ти ми каза…

— Знам. Обещах ти да остана, докато изпратят друга учителка в мисията, но не мога.

Рийд не й отговори. Искаше му се да й каже, че ще му отнеме не повече от седмица-две да се разправи с Морган и неговата банда. Искаше му се да й признае, че ситуацията съвсем не е такава, каквато й я бе представил, и че всяка промяна в плановете е твърде рискована, ако не е внимателно обмислена. Искаше да й обещае, че съвсем скоро ще я отведе навсякъде, където пожелае, но стореше ли го, щеше да разбуди твърде много лъжи. Затова й отвърна по единствения засега възможен начин:

— Сигурна ли си, че точно това искаш?

— Не искам да те изоставя, Рийд. Знаеш това, нали? — Сърцето му се преобърна при вида на болката в очите й. — Но не мога да се отърва от това усещане, от тази вътрешна увереност, че ако чакам твърде дълго, ще загубя завинаги шанса да видя сестрите си.

Рийд не знаеше какво да й отговори.

— Моля те, Рийд, опитай се да ме разбереш! Преди много години дадох обет да открия сестрите си. И заричайки се пред себе си, сякаш съм се зарекла и пред тях. Не мога да се откажа от това сега. Направя ли го, цял живот ще живея с мисълта, че съм се отрекла от тях! Не мога да го направя, Рийд. Кажи ми, че ме разбираш!

Да, Рийд прекрасно разбираше какво означава да дадеш обет пред себе си.

— Рийд…

Рийд свъси вежди и нещо в сърцето му сякаш умря, когато й отвърна:

— Разбирам те.

— Слава богу, че успях да взема нещо за ядене.

Бартел вдигна очи към превалящото слънце, а после се обърна към Търнър, който не проронваше и дума. Изсеченото лице на Търнър бе сгърчено в грозна гримаса. Изглеждаше все така, откакто двамата се метнаха на конете и препуснаха, преследвани от заканата на Морган.

Бартел отново погледна крадешком към Търнър. Единствено Търнър беше виновен, задето животните бяха избягали в бурята. Морган отдавна му бе наредил да стегне оградата, а той не си беше помръднал и пръста. Но сега не беше моментът да му го напомня. Достатъчно им беше, че цяла сутрин препускаха, залепени за седлата, а още не бяха намерили и половината от стадото. Онази част от добитъка, която бяха открили, сега пасеше кротко на една поляна с обилна трева, но настроението на Търнър се влошаваше с всяка изминала минута. Това едва ли се дължеше само на факта, че не му се работеше. На Търнър никога не му се работеше. Нещо друго го тормозеше и Бартел имаше чувството, че няма да чака още дълго, преди да узнае какво е то.

— Писна ми от него, да знаеш! За кой, по дяволите, се мисли Морган, че да се отнася така с нас? — Търнър се изплю на земята и пришпори коня си с такова ожесточение, че животното изцвили в знак на протест. — И от ден на ден става все по-зле. Отначало го слушах, защото е по-умен от повечето бандити в тая страна. Признавам, че беше хитро да отмъкнем стадо от Тексас и да ги прекараме през границата на индианска територия, където законите на Тексас не могат да ни стигнат. Никой местен шериф не би тръгнал да излага живота си на опасност за нещо, което не го засяга пряко. Мислех, че няма от какво да се притесняваме. — Търнър изсумтя презрително. — Не съм си и помислял, че Морган ще откачи така.