Илейн Барбиери - Непорочност

Рийд се раздвижи в нея и сърцето му сякаш замря. С притворени очи и глас, дрезгав от страстта, той прошепна:

— Конете могат да почакат.

— Обзалагам се, че ви идва да крещите от радост, задето навън е изгряло слънце.

Мъжете в стаята се извърнаха колебливо към Морган, който тъкмо излизаше от спалнята си. Никой не се осмели да му отговори.

Морган погледна към Кончита, която стоеше чинно край огнището. Тя не вдигна очи да го погледне. Това не го изненадваше. Беше я отпратил, както никога преди. Вероятно това бе възбудило разни мисли във въображението й за червенокосата жена, но Морган ни най-малко не се притесняваше. След дългия ден под дъжда въобще не беше в настроение да успокоява страстите на разгонена блудница като нея.

Морган дръпна стола си и седна, а другите веднага го последваха и заеха местата си около масата. Кончита сервира плато с бисквити. Той не си направи труда да я пита къде и как е прекарала нощта. Добре знаеше, че ако Търнър или пък някой от другите се опита да я пипне, би му отрязала ръката.

Изпълни го познато чувство на досада. Търнър и Бартел си мислеха, че той не знае, че са се опитали да преспят с Кончита, докато го нямаше. Ако не му беше известно, че от тяхна страна това е само загуба на време, несъмнено щеше да се разправи с тях. Но случките само го отегчаваха. Истината беше, че хич не го беше грижа с кого ще си ляга Кончита, след като я изхвърлеше от спалнята си. А той възнамеряваше да стори точно това, щом се върнеше от Седалия.

Имаше нещо в оная червенокоса вещица, което караше кръвта му да кипва всеки път, щом си помислеше за нея. Не можеше да си я избие от главата. Едва ли щеше да е трудно да я открие, когато се върнеше в града. Колко ли жени изглеждаха като нея, с такава огнено червена коса и кожа като топло мляко? Бленуваше да вкуси това мляко, и щеше да го постигне. Защото каквото и да говореше Уолкър, Морган знаеше, че червенокосата вещица ще му принадлежи. Твърде често беше виждал този поглед в очите на жена, за да не го разпознае.

Но сега, когато слънцето отново грееше в небето и настроението му отиваше към подобряване, Морган вече проумяваше, че е сгрешил, като отблъсна Кончита предната вечер. Сигурно щеше да мине цяла седмица, преди да се върне в Седалия. И дотогава можеше да я използва.

Мислите му бяха грубо прекъснати от оглушителен трясък. Морган рязко се обърна към огнището и видя Кончита, която току-що бе изпуснала втория поднос с бисквити. Видя как тя поруменя, а мъжете се захилиха шумно на несръчността й. Време беше да я подкрепи.

— Какво има, Кончита? — Той я изчака да събере бисквитите и да ги остави на масата, преди да нагласи обезоръжаващата усмивка на устата си. — Ела при мен, скъпа. — Доловил колебанието в очите й, Морган добави: — Днес е хубав ден и вчерашните раздори вече са в миналото. — Той улови погледа й и го задържа. — Хайде, скъпа.

Кончита пристъпи неуверено, а Морган обгърна собственически кръста й с ръка. Тялото й оставаше сковано. Той се престори, че не го забелязва. Не обърна внимание и на мъжете, които следяха с интерес всеки негов жест.

— Имах доста време да размисля. След няколко дни ще свършим работа тук, и щом всичко е готово, ще се върна в Седалия за известно време. Смятам да те взема с мен. Там има един наистина приличен хотел и ще можем да прекараме няколко дни само двамата, без никой да ни се пречка. В града има и хубав магазин, и ще те заведа да си напазаруваш. Искам да ти купя нова рокля — нещо хубаво и ярко. А може би и чифт обувки, и парфюм. — Морган чакаше да види реакцията й. — Нали ще ти хареса, скъпа?

Кончита кимна.

— Какъв цвят рокля искаш да ти купя?

Кончита продължаваше да го гледа колебливо.

— Хайде… кажи ми.

— Зелена. Иска ми се да имам зелена рокля.

— Добре, нека да е зелена. А сега искам да ми се усмихнеш.

Кончита се взираше напрегнато в очите му. Морган зърна сълзите, които замъглиха погледа й, когато сниши поглед към устните му. Накрая Кончита понечи да се усмихне несигурно.

По дяволите, тя не представляваше никакво предизвикателство…

Морган я отпусна.

— А сега няма да е лошо да налееш по чашка кафе на тези момчета, за да се залавяме за работа. Колкото по-скоро свършим работа тук, толкова по-скоро ще тръгнем за Седалия, нали?

Кончита се втурна да изпълни заръката му. Усмивката й се стопи, когато го погледна отново. Стори му се забавна мисълта, че макар да беше неспособна да му устои, все още бе несигурна… и ревнива.