Илейн Барбиери - Непорочност

Мъжете стояха нерешително до вратата и явно очакваха Морган да пристъпи пръв към масата, отрупана с вкусно ухаещата храна, която им бе приготвила. Кончита видя как погледът му се плъзна към тях с нескривано презрение. Гърлото й се сви при мисълта, че един ден може и нея да погледне така. Тя стоеше безмълвно край огнището, готова да посрещне избухването на гнева му.

— Какво чакате? — Очите на Морган хвърляха ядни искри, когато се обърна към хората си. — Гладни сте, нали? Така че сядайте на масата. Това, че не сте заслужили хляба си днес не означава, не няма да ядете.

Мъжете изсумтяха нещо в отговор и заеха местата си. Пръв заговори Търнър, видимо неспособен да се сдържа повече.

— Ние не сме виновни — и ти го знаеш не по-зле от нас самите. Нямаше начин да свършим кой знае какво под този порой!

— Но това ви се полага, след като имахте толкова слънчеви дни да си свършите работата, а вие предпочетохте да се шляете. — Морган набоде на вилицата си парче от ароматното месо в платото и го стовари в чинията си. После изгледа гневно всички около масата. — И няма защо да роптаете, след като вече съм сключил сделка за добитък, който още не е готов.

— Да, направил си сделка в Седалия.

Презрителният намек в гласа на Търнър не убягна от вниманието на Морган.

— Точно така. Защо, имаш ли нещо да кажеш по въпроса?

— Да, имам какво да кажа. — Търнър вече не можеше да се сдържа. — Трябвало е просто да останеш още малко, за да вкараш оная червенокоса жена в леглото си, а не да си го изкарваш на нас сега!

Морган сякаш се вцепени.

Кончита отстъпи рязко назад и гърбът й се опря в стената. Тя преглътна с усилие и смътно забеляза, че всички на масата са притихнали и че лицето на Търнър е пребледняло. Ледена тръпка премина по гръбнака й, когато Търнър сви неразбиращо рамене и огледа поред всички на масата, преди да срещне убийствения поглед на Морган.

— Не исках да кажа това. Симънс ни разказа за червенокосата, това е.

Кончита внезапно осъзна, че Морган трепери, но със сигурност не беше от страх. Тя инстинктивно долови какво усилие на волята му струваше да се овладее, преди да просъска гневно:

— Току-що заби още един пирон в ковчега си, Търнър. Предупреждавам те, че следващият ще е последен и ще излезе право от цевта на револвера ми. Ще ти кажа и нещо друго. Не искам никой от вас повече да споменава червенокосата жена — нито сега, нито пък когато и да било! Ако ви е мил животът, по-добре ще е да запомните това. И понеже вече отворихте темата, ще ви кажа и още нещо, което ще е добре да проумеете. Утре ще свършим работата с добитъка, без значение дали е студ или пек. Започваме оттам, където днес приключихме, и има само два начина да се измъкнете. Или ще си тръгнете и повече няма и да си помисляте за връщане, или аз лично ще ви изхвърля. Избирайте.

Задъхан, Морган впи ножа и вилицата си в изстиналото месо в чинията си. Известно време предъвква храната в пълна тишина, а накрая се изплю презрително.

Той захвърли сребърните прибори на масата и рязко отблъсна стола си назад. За миг погледът му се вторачи в Кончита, която видимо трепереше, а после се запъти към страничната стая и затръшна вратата след себе си.

Кончита се насили да се усмихне. Морган се бе разгневил, задето хората му разправят разни измислици за него — някакви лъжи! Той беше сърдит и студен, но тя щеше бързо да оправи настроението му в тъмнината — и онази част от него, която понякога я плашеше, щеше за избледнее.

Кончита се запъти към вратата.

— Ще сбъркаш, ако влезеш там.

Кончита се обърна рязко към Уолкър и ядно му отвърна:

— Не искам да ви слушам! Вашите лъжи разгневиха Морган!

— Не бяха лъжи. — Малките очички на Уолкър се присвиха, щом погледна към вратата. Той сниши гласа си: — Виж, не ме е грижа за теб, но ако имаш малко разум в главата си, стой далече от Морган известно време. Виждал съм на какво е способен и няма да ми е никак приятно да го видя отново.

— Не аз разгневих Морган!

— Няма значение кой го е ядосал!

Без да си прави труда да му отговаря, Кончита пристъпи към вратата и почука отсечено.

— Морган, аз съм, Кончита. — И понеже отговор не последва, тя повтори неуверено: — Морган, Кончита е.

— Остави ме на мира!

Ръката й замря във въздуха. Дъхът й секна. Няма път за отстъпление, помисли си Кончита и настоя:

— Искам да вляза, Морган. Трябва да поговорим.

— Махай се! Остави ме сам, по дяволите!

Гласът му накара кръвта й да замръзне във вените. Сърцето и сякаш замря в гърдите й и внезапно всичко й се проясни.