Илейн Барбиери - Непорочност

— Рийд…

— Ти само стой тук, Частити, моля те. Кажи ми, че ще останеш тук.

Частити едва преглътна. Гърлото й беше свито и пресъхнало. Опита се да каже нещо, но й беше невъзможно, не и докато сините очи на Рийд я умоляваха така настойчиво, както и горещите му думи.

С върховно усилие на волята Частити потисна отчаяното ридание, което се надигаше в гърдите й, и кимна. А после затвори очи.

Рийд отпусна бавно ръцете й. Чу го да става и да слиза от фургона. Частити все още стискаше очи, когато колелетата се завъртяха. Дъхът й секна, щом колата се сниши към коритото на реката.

Грохотът се усили.

Конете изцвилиха с негодувание, щом ги блъсна първата водна вълна.

Фургонът се олюля.

Ледената дъждовна струя се усилваше. Рийд напрегна погледа си до крайност, за да различи неясните форми пред себе си. И тогава бесният поток връхлетя върху колелата с пълна сила. Фургонът се разклати. Здраво хванал юздите, той подкани конете напред. Животните се противяха.

Рийд стисна зъби и огледа внимателно необузданата повърхност на водата. Течението се блъскаше във фургона и той се разлюля застрашително. Едно пънче, носено от бясното течение, се удари с яростна сила в платнището на фургона. Колата се разтърси. Рийд изруга. Смущаваше го тишината откъм задната част на колата, където бе оставил Частити. Фургонът навлезе в най-дълбоката част на потока. Конете едва успяваха да се съпротивляват на течението.

Животните изцвилиха в гневен протест и Рийд ги пришпори напред с остра команда. Гръм и мълния прорязаха оловно сивата повърхност на небето. То сякаш се разтвори и избълва ожесточен порой от дъжд, който се блъскаше на тежки струи в раменете му. Дъждът го заслепяваше, а бурята вилнееше с пълни сили. Най-после конете достигнаха отсрещния бряг.

Веднага щом животните стъпиха на твърда почва, Рийд ги спря, скочи от седалката и се отправи към задната част на фургона. Той отметна края на брезента и в този миг видя, че липсва резервното колело, което висеше странично на фургона. Беше се закачило на издадения камък в потока.

В момента, в който погледът му попадна на него, течението го подхвана и го понесе. Трябваше да го достигне, преди да се изгуби от погледа му.

С решителни крачки, Рийд нагази във водата. Протегна ръка и улови колелото, подхвърляно от течението като детска играчка. Сграбчи го здраво и се опита да стъпи по-стабилно върху песъчливата повърхност на дъното. Обърна се твърде късно, за да види носещия се към него клон. Дървото го връхлетя с неочаквана ярост.

Замаян до безпаметност, Рийд се отпусна в студената прегръдка на водата.

Частити изкрещя от ужас, когато Рийд се олюля и се отпусна по очи на водната повърхност. Обзета от смъртен ужас, тя нямаше сили да се помръдне, докато не го видя да изчезва под водата.

За миг озовала се на калния бряг, Частити тичаше като обезумяла към бучащите бързеи, когато Рийд изплува на повърхността и се опита да се изправи на крака. Извика името му и то продължаваше да отеква отново и отново в ушите й, докато навлизаше в ледените прегръдки на водата.

Не можеше да си позволи да го изгуби! Не можеше да изгуби и Рийд! Не и сега…

Замаян, Рийд се мъчеше да се овладее, да се изправи, но бе повален и отново безпомощен пред стихийната сила на течението. Водата проникна в носа и устата му. Отчаяно се опитваше да остане в съзнание. Чу някой да зове името му. Звукът го изтръгна от унеса, подхрани силите му.

Вече с пояснено съзнание, Рийд разпозна гласа на Частити. Обърна се и я видя зад себе си. С умножени сили, той се изправи, хвана я за ръка и двамата си пробиха път към брега.

Частити падна на колене върху калната земя. Рийд се отпусна до нея. Трябваше му доста време, за да нормализира дишането си. А после се изправи и я повдигна след себе си. Плъзна ръка около кръста й, а тя притисна лице към гърдите му и се разрида неудържимо.

Малко по-късно Рийд й помогна да се качи във фургона и сам се покатери след нея. Дълго време стоя, мълчалив и неподвижен, докато бурята виеше свирепо отвъд стените на брезентовото платнище. Най-после Частити се съвзе и истеричното ридание премина в сподавено хлипане.

Рийд изчака хлипането да секне, а тялото й да се успокои, и посегна да я притегли в прегръдките си.

Устните му помилваха нейните с целувка и Частити го прие с готовност. Той разтвори устните й със своите, а тя му се отдаваше без следа от съпротива. Целувката му стана по-дълбока, по-настойчива, по-всепоглъщаща. Грохотът на бурята избледня, докато шепнеше нежни думи в ухото й, неразличими под прилива на емоциите.