Илейн Барбиери - Непорочност

Да, сигурен беше в това.

Рийд не каза нищо. Той изрази всичките си чувства и мисли с устните си, с докосването си, с езика на страстта.

Частити се бореше да успокои бесния ритъм на сърцето си. Жестовете им ставаха все по-припрени, целувките — все по-задъхани. В замъгленото съзнание на Частити се завъртя смътната мисъл, че не би могла да понася още дълго така наситени емоции. А когато Рийд премахна и последната преграда от дрехи помежду им и притисна голата си плът към нейната, й се стори, че сърцето й ще избухне на хиляди парченца.

Това беше чудо… беше власт, каквато Частити не бе и подозирала, че притежава. Тя сключи ръце около шията на Рийд и зарови пръсти в златистите кичури коса, решена да вкуси докрай блаженството на този миг. Вече знаеше със сигурност, че е била създадена, за да изживее този момент и че нищо не би могло да я накара да се чувства по-цяла от съзнанието, че е в ръцете му и че му се отдава също толкова изцяло, колкото и той на нея.

Но вътре в нея болката нарастваше с всяка целувка, с всеки допир. С всяка ласка нуждата да го почувства в себе си ставаше все по-мъчителна. Устните и пръстите му докосваха не само тялото, но и душата й, и я изпълваха с чувства, толкова близки до болката, колкото и до шеметното щастие.

Частити разбра, че моментът наближава. Разбра го по жаждата, с която Рийд поглъщаше устните й. Почувства го по тръпката, която разтърси силното му тяло, и по онзи замъглен от страст поглед, когато Рийд пъхна ръка между бедрата й.

— Време е, скъпа. — Той я погали нежно и допирът му я накара да се задъха от копнеж. — Искам да ме желаеш толкова силно, колкото те желая и аз. Кажи ми, че ме желаеш, Частити.

Устните й потрепнаха в отговор, а тялото й се разтърси от нови, непознати емоции. Накрая Частити успя да промълви задъхано:

— Желая те, Рийд.

Милувката на пръстите му стана по-интимна. Рийд изучаваше напрегнато най-скритото кътче от тялото й, обляно във влагата на страстта, а в погледа му проблеснаха сини искрици, докато шепнеше:

— Искам да се нуждаеш от мен така отчаяно, както аз се нуждая от теб. Кажи ми, че се нуждаеш от мен, Частити.

Останала без дъх, Частити успя да промълви накъсано:

— Нуж… нуждая се от теб, Рийд.

— Кажи го още веднъж, Частити. Искам да го чуя отново. Кажи ми, че ме желаеш и се нуждаеш от мен и, че също толкова отчаяно, колкото и аз, копнееш да ме почувстваш вътре в себе си.

Рийд раздалечи бедрата й и настойчиво погали меката плът под пръстите си с нежни, забързани тласъци. После се надигна над нея и пред погледа й се възправи натежалата плът на страстта му. Частити сдържа дъха си.

— Кажи ми, Частити.

Думите, накъсани от несдържания глад дълбоко в нея, се изтръгнаха от устните й като дрезгав шепот.

— Искам те вътре в мен, Рийд. Да, искам те повече, отколкото някога в живота си съм искала нещо.

Думите й преминаха в задавен стон, когато Рийд се плъзна в нея. Частити затвори очи. Кратката болезнена тръпка мигновено премина след шумния вопъл на задоволство, изтръгнал се от устата на Рийд, когато нахлу дълбоко в топлата влага между бедрата й. Плътта й се сключи собственически около него. Омаяна от сладостно очакване, Частити почувства едва сдържаното му нетърпение. Рийд се раздвижи колебливо, а после тласъците му станаха все по-страстни и забързани, докато не му остана друг спомен, освен магията на този миг, а от устните й не се изплъзваше дори дихание, което да не е съпроводено от неговото име, докато светът се завъртя около тях в цветен катаклизъм и експлодира мощно с омайващата тръпка на екстаза.

Дъждът плющеше по платнения навес на фургона, но този звук вече не извикваше страх в душата на Частити, щом лежеше, сигурно притисната към влажното от пот тяло на Рийд. Благодарение на Рийд, барабанящата струя на дъжда вече означаваше за нея само прелюдия към любовната игра.

Благодарна за този дар, за изпълнените с по човешки топла страст мигове, които двамата бяха споделили, Частити отвори очи. Рийд изучаваше лицето й.

Морган беше в ужасно настроение. Кончита го разбра още в мига, в който го видя да влиза, с подгизнали от дъжда дрехи и облепени с кал ботуши. Хората му го следваха на известно разстояние, но никой от тях не се осмеляваше да заговори, докато сваляха дъждобраните си и ги закачаха на кукичките край вратата.

Почти през целия ден бяха жигосвали животни под дъжда и нещата явно не отиваха на добре. Дъждът пречеше на работата им и на няколко пъти през деня Кончита бе дочувала ядния глас на Морган откъм кошарите. Не й беше нужно да брои колко точно животни са обработили, за да знае, че Морган ще се прибере обезумял от гняв, и бе направила всичко по силите си да го зарадва. Старателно бе приготвила храната и бе положила специални грижи за външността си. Разреса до блясък косата си, облече чиста блуза и пола и дори използва последните няколко капки от парфюма, който Морган й бе подарил преди няколко месеца.