Илейн Барбиери - Непорочност

Частити отвръщаше на целувката с целувка, на милувката — с милувка. Тя обгърна врата му с ръце и почувства как ужаса и чувството за смразяваща безпомощност отшумяват, как се заличава в съзнанието й влудяващият момент, в който бе видяла Рийд да изчезва под водната повърхност. В онзи ужасяващ миг внезапно всичко й се беше прояснило — вътрешният й импулс, който я бе тласнал към него в онзи първи ден на влака, интуицията, която я бе накарала да остане въпреки острите конфликти помежду им и смущаващото противоречие в душата й, което се задълбочаваше с всеки изминал ден. Странно, но онези няколко мига в реката щяха да я променят завинаги.

Устните на Рийд се откъснаха от нейните. Той отметна нежно влажните кичури от лицето й, изпи с целувка дъждовните капчици от веждите й, помилва с устни трептящите й клепачи. Не пропусна да помилва дори точица от млечнобялата й, чиста като роса кожа. С нарастващ глад се върна на устните й. Докосна меките извивки на ушите й, вкуси нежната плът на шията й, проследи извивката на челюстта й. Устните му пареха върху хладната й плът, докато мократа й рокля се плъзгаше по раменете й, оголвайки деликатните хълмчета на гърдите й. Рийд ги помилва нежно. Стомахът му се преобърна от шеметната тръпка, щом сведе глава и сключи устни около розовите им връхчета.

Поразена от силата на непознатите за нея чувства, Частити простена.

Рийд се сепна и рязко се отдръпна. Ненадейно потиснал страстта си, той обхождаше с поглед лицето й, сякаш очакваше някакъв сигнал от нея. Частити обаче беше така завладяна от емоциите, че не намираше сили да проговори.

Тишината помежду им се проточи.

Рийд чувстваше топлото тяло на Частити под себе си и копнежът му по нея нарастваше с всеки изминал миг. Огненият цвят на косата й, потъмнял от дъжда, се открояваше на грубата сламена постеля. Ситни капчици дъжд блестяха на гладката й кожа. Гъстите й мигли бяха слепнали от водата, а в очите й подканящо проблясваха зелени искрици. Рийд гледаше жадно разтворените и устни, а после плъзна поглед към стегнатата плът на гърдите й, които с такава сладост бе вкусил току-що.

Беше красива и готова да му се отдаде. В очите й видя доверие. Преди минути тази жена бе надвила страха си и се беше хвърлила в леденото течение на реката, за да спаси живота му. Обърканите емоции, които бе изпитала в онзи влудяващ миг, все още владееха съзнанието й. Нямаше да е трудно да я прелъсти. Рийд не беше сигурен дали това е било намерението му, когато я притегли в обятията си — толкова силно я желаеше и толкова объркани бяха мислите му, станеше ли въпрос за Частити. Единственото, което знаеше със сигурност, беше че двамата се намират в забравена от бога пустош, където нормите на реалния живот не важаха, и че в този момент нищо не е по-важно за него от сладката тръпка на удоволствието, което двамата можеха да си доставят.

Рийд помилва мокрите кичури на косите й и изрече единствените думи, които витаеха в съзнанието му в този момент — думи, които извираха от една отдавна потискана част на душата му, която си оставаше чиста и недокосната от ударите на живота и от гнева, натрупан в сърцето му през изминалите самотни години:

— Искам да те любя, Частити. Искам да те любя от мига, в който те видях ясно за първи път, но никога не съм го искал повече, отколкото в този момент. Дори не съм подозирал, че някога отново ще желая жена така силно и неудържимо, както в момента искам теб. Не мислех, че някога отново ще изпитвам към жена това, което ти ме караш да изпитвам.

Рийд замълча за миг. Дълбоко го проряза мисълта, че никога не е бил така искрен към жена и същевременно така лицемерен.

— Искам обаче да се уверя, че и ти го желаеш толкова силно, колкото и аз. Трябва да го знам със сигурност, защото… Не искам да те нараня, Частити. Не искам никога да те нараня.

Погледът й се плъзна изучаващо по лицето му. Рийд видя сълзите, които напираха в очите й.

— Ти ми каза, че искаш да ме притиснеш към себе си, Рийд. Аз също го искам. Помня още нещо, което ми каза веднъж. Каза, че ти имаш свои цели, а аз си имам мои, и че тези цели ще ни отведат в различни посоки. Каза също, че за известно време си мислел, че нещата може и да потръгнат, но си сгрешил.

Частити замълча за миг и си пое дълбоко дъх.

— Всичко това може и да е вярно. Не знам. — Устните й потрепнаха. — Но има едно нещо, в което съм абсолютно сигурна. Искам да ме любиш, Рийд. — Тя замълча за миг, доловила колебанието в очите му. — Не си ли и ти толкова сигурен в това, колкото съм аз?