Илейн Барбиери - Непорочност

— Трябваше да се сетя, че има жена в дъното на тая история — намеси се и Търнър откъм вратата. Месестото му лице мигом се смрачи и той побърза да вземе найлоновата си пелерина от закачалката. — По дяволите, ако знаех, че Морган не е в състояние да мисли с мозъка, а с други части от тялото си, изобщо нямаше да се обаждам. — Той се озъби зловещо. — Хвърли ли око на някоя жена, става по-опасен и от разгонена котка. Виждал съм го в действие преди. Най-добре ще е да се залавяме за работа, ако не искаме да си навличаме проблеми.

Останалите побързаха да се съгласят, докато Търнър отваряше вратата и излизаше навън в дъжда. Всички го последваха.

Останала сама, Кончита стоеше безмълвно край огнището. Както често им се случваше, мъжете бяха разговаряли пред нея, сякаш тя изобщо не съществува. Дори не си направиха труда да я погледнат, за да видят реакцията й.

Лицето й гореше от гняв. Смятаха я за пълно нищожество и през повечето време дори не се сещаха за нея. Смятаха също, че не е способна на никакво чувство, също както си мислеха, че Морган не изпитва нищо към нея.

Puercos! Всичките бяха свине!

Разтреперана от гняв, Кончита отиде до прозореца. Видя как мъжете изчезнаха зад стените на кошарите точно в мига, в който от комина се издигнаха първите облачета сивкав дим.

Долни лъжци, ето какви бяха! И страхливци! Нито думичка от онова, което Уолкър и Симънс твърдяха, че се е случило в Седалия, не беше истина. Всички толкова се бояха от Морган и онова, което можеше да им стори, че бяха готови да измислят всякаква история, за да го спрат.

Кончита се взираше сляпо в безмилостния дъждовен порой. Морган я обичаше. Беше й го казвал безброй пъти. Тя му доставяше повече удоволствие от всяка друга жена — това също й бе признал.

Чертите на Кончита се изкривиха в грозна гримаса, която изтри цвета на младостта от лицето й. Тя стисна ядно зъби и плъзна ръка по крака си, към ножа в калъфа на бедрото й. Онова, което Уолкър беше казал за червенокосата жена, не беше истина. Но дори и да беше, нямаше значение. Острието на ножа й вече познаваше вкуса на кръвта. Ако се наложеше, щеше да го опита отново. Никоя жена не можеше да й отнеме Морган.

Рийд се взираше в калния път пред себе си и не можеше да повярва на очите си. Пътят им минаваше през речен брод, който Дженкинс не си беше направил труда да отбележи на картата. Сега обаче бродът се бе превърнал в бурна разпенена река. И преди беше виждал да стават подобни неща — безобиден поток, съвсем сух през по-голямата част от годината, да се превръща в пълноводна бучаща река след обилен порой.

Рийд погледна замислено към колата зад гърба си. Нямаше голям избор.

Можеше да остане тук и да изчака бурята да утихне, а реката да се успокои, но това би могло да отнеме дни. Щеше да изгуби ценно време, а вероятно и следите на Морган.

Можеше да поеме и по резервния маршрут, който Дженкинс бе отбелязал, но в такъв случай трябваше да се върне назад и, в крайна сметка, отново да се забави.

Или да прекоси реката още сега.

Рийд стисна зъби. Беше направил грешка, като взе Частити със себе си. Не беше обмислил ситуацията. Дълго я бе наблюдавал, докато спеше, бе вдишвал жадно аромата на кожата й, беше тръпнал от желание да я притежава — и всичко това бе притъпило сетивата му дотолкова, че дори сега, когато стоеше пред жизненоважен избор, не можеше да я избие от мислите си.

По дяволите, нямаше време за това! И все пак, бледото лице на Частити през нощта и тревожната тръпка, която се разнасяше по тялото й при всяка нова мълния, оставаха запечатани в съзнанието му. Страхът й беше непресторен. Мъчителните спомени бяха издълбали белези в душата й.

Рийд погледна страховитото небе. Нестихващата водна струя го удари в лицето. Той изруга и отново огледа бучащата водна повърхност пред себе си. Сигурен беше, че не е дълбока. Дори в най-дълбоката си част едва ли щеше да достигне корпуса на фургона. Конете бяха силни и бързи, едва ли щяха да имат проблеми с течението. Ако беше сам, нямаше да се колебае и минута.

Но не беше сам.

Натрапчив аромат на рози нахлу в мислите му и извика гореща тръпка по тялото му. Рийд окончателно взе решение. Не можеше да си позволи да протака повече това пътуване, колкото заради своите планове, толкова и заради доброто на Частити.

Той се обърна решително към колата и беше видимо слисан да види Частити, която в този миг скачаше от фургона и се насочваше към него. Преди да направи и няколко крачки, вече бе мокра до мозъка на костите си.