Илейн Барбиери - Непорочност

Морган отвърна не по-малко разпалено:

— Нямаше да се налага да жигосвате животните в дъжда, ако си бяхте свършили работата навреме, докато бях в Седалия! Ако си мислите, че ще ви оставя да се търкаляте в леглата си като мързеливци и да чакате дъжда да спре, не сте познали!

— Аз не съм мързелив… — Пророни бавно Търнър с неприкрита заплаха в гласа. Преливащият от панталона му корем се стегна, а погледът му се плъзна към оставения наблизо револвер. — Няма да позволя на никой да ме нарича мързеливец.

— Предизвикваш ли ме, Търнър? — Топлата усмивка, която ненадейно цъфна на устните на Морган, беше в очебиен контраст със смъртоносния поглед в очите му. Той добави меко, почти приятелски: — Хайде, хвърляй се към револвера си, а аз ще те последвам. Може пък и да успееш да ме изпревариш. — Усмивката му стана злъчна. — Но държа преди това да ти припомня Абилен… и Канзас Сити. Беше там, нали?

Търнър пребледня.

— Беше ли там? — извика гневно Морган.

Небръснатата буза на Търнър потрепна в нервен тик.

— Да, там бях.

— Това, разбира се, беше преди цели шест месеца. Много неща могат да се променят за шест месеца. Може пък и да се окажеш по-бърз от нещастника, който твърдеше, че бил най-бързият стрелец в околността.

Търнър сви рамене.

— Или пък онзи, който все повтаряше, че никой не може да го накара да се обърне и да побегне. — Морган замълча многозначително. — И двамата си получиха онова, което търсеха. Всички са еднакви. Кръвта им е еднакво червена.

Търнър отпусна безпомощно ръка.

Морган се обърна рязко към останалите. В погледа му се четеше змийска злоба и нескривана заплаха.

— Има ли някой друг, който си въобразява, че пръстите му са по-бързи на спусъка от моите?

Мъжете сведоха глави и промърмориха нещо несвързано.

— Добре, а сега да се изясним веднъж и завинаги. Достатъчно ви търпях. Аз изпълних моята част от задачата. Направих добър пазарлък за добитъка в Седалия, а сега е време и вие да свършите своята част от работата. Предупреждавам ви, че няма да ви оставя да бавите сделката. Трябва да жигосаме животните и започваме още сега, независимо дали вали или грее слънце. Ще работим, докато не кажа да спрете, ясен ли съм?

Той едва изчака да чуе дрезгавия хор на неохотно съгласие и се насочи към вратата. Наметна дебелия найлонов дъждобран върху раменете си и спря на прага, с шапка в ръка.

— Ще запаля огън в кошарата. Железата ще се нагреят бързо и очаквам всички да сте до мен стане ли време за работа. И ако някой предпочита да стои на топло, по-добре да не ми се мярка пред погледа.

Морган затръшна вратата зад гърба си и се отправи към кошарите, без да се обръща назад.

Вторачен в гърба му през прозореца, Търнър избоботи:

— Божичко, направо е откачил!

— Може и така да е — вметна Уолкър и посегна към найлоните на закачалката. — Но нали знаеш, че науми ли си нещо, не можеш да го избиеш от главата му. А никой от нас не може да мери сили с него, и това също го знаеш.

— Какво, по дяволите, го е прихванало?

С явна неохота Бартел последва Уолкър към вратата и прокара нервно длан по оплешивяващото си теме.

— Откакто се върна от Седалия, променя настроенията си по-рязко и от времето — вметна той.

Симънс изсумтя замислено и Бартел рязко се извърна към него.

— Нямаш ли нещо да ни кажеш? Какво се е случило в Седалия?

— О, нищо не се е случило. Просто свършихме, каквото имахме за вършене, и напуснахме града. — Мъничките му очи се присвиха като цепки. — Подозирам, че проблемът е в главата на Морган. Сигурно си мисли какво би се случило, ако имахме време да останем.

— Какви ги приказваш?

Уолкър изгледа изпитателно Симънс и поклати разбиращо глава.

— Мислиш си за същото, което мисля и аз, нали? Червенокосата жена. Казах му, че ще ни навлече само проблеми, но той не искаше и да чуе.

— Каква червенокоса жена?

— Нали познаваш Морган, когато си падне по някоя жена. Срещна я на сутринта, когато трябваше да се връщаме насам. Дяволите да го вземат, трябваше да му видиш физиономията, когато го погледна с невинната си усмивка, сладка като мед. Веднага пусна чара си в действие. Само че нея може и да е заблудил, но мен трудно ще ме излъже. Знам какво му се въртеше в ума и веднага разбрах, че ще ни навлече само проблеми. Тези благонравни хлапачки… еднакви са до една.

— Благонравни хлапачки? — Търнър се изсмя отсечено. — И откога Морган се заглежда по такива жени?

— Е, тази точно изглеждаше добре, но все си мисля, че кръвта на Морган не ще да е кипнала само от вида й. Чакаше я пред магазина, където я срещнал, и подскачаше от крак на крак като крастав котарак. А тя излезе и се огледа за него. И трябва да ти кажа, още тогава разбрах, че Морган няма да се задоволи само с това.