Илейн Барбиери - Непорочност

Странно, но нито за миг не беше изпитала смущение от споделената с него интимност, докато чувстваше топлината на тялото му до своето. Топлината и ароматът му й даваха утеха в тъмнината, а силното му, мускулесто тяло беше нейният спасителен остров, в който инстинктивно се вкопчваше всеки път, щом се сепнеше в съня си от поредния неканен спомен. Чувстваше тежестта на ръката му, отпусната през талията й, и докато се притискаше към него, а бурята навън продължаваше да вилнее, Частити бе осенена от причудливата мисъл, че никъде другаде не се е чувствала така уютно.

Отец Рийд Фарел се беше оказал съвсем различен от онова, което бе очаквала. Вече познаваше нелесния му и сприхав нрав, но и тя самата не бе проявила по-голяма отстъпчивост. На проявеното от него нетърпение бе отвърнала с не по-малко търпение. Неволно беше станала свидетел на унищожителния му гняв, когато сигурността й бе застрашена от похотливия търговец. Всички тези преживявания бяха повдигнали в съзнанието й безброй въпроси за истинската същност на човека, който се криеше зад тези безбрежно сини очи. Но никоя от тях не бе докоснала сърцето й така незаличимо, както неочакваната нежност, която бе проявил в труден за нея миг.

Частити си спомни как бе останала без дъх, когато се събуди и го видя да лежи, плътно притиснат към нея. Тялото му следваше извивките на нейното, ръката му лежеше отпусната върху гърдите й, а когато внезапно той отвори очи, сърцето й се преобърна от лазурната светлина, която я обгърна. А щом главата му се наклони към нея, Частити не намери сили дори да се помръдне. Само го гледаше като омагьосана, докато устните й бавно се разтваряха. В онзи миг повече от всичко искаше той да докосне устните й със своите. Цялото й същество бленуваше този допир. Устните му бяха само на сантиметри от нейните, когато той внезапно се отдръпна и наметна дебело нагънатите найлони на гърба си. В този момент Частити бе изпитала гнетящо чувство за празнота и невъзвратима загуба.

Той слезе от колата, без да каже и дума. По-късно двамата споделиха студената си и безвкусна закуска. Частити мислено се укоряваше, че е реагирала нелепо на проявената от Рийд загриженост. Опитваше се да си втълпи, че мълчанието му не се дължи на едва сдържан гняв към нея, че за него онези наситени с електричество мигове преди малко не са означавали нищо и че вече е изцяло погълнат от затрудненията, пред които ги изправяше несекващата буря. И макар да й бе отговорил неочаквано рязко, когато го запита дали бурята ще свърши скоро, то сигурно се дължеше на ненадейното отлагане, причинено от дъжда.

Оглушителен гръм рязко прекъсна обърканите й мисли и събуди старите страхове, които си мислеше, че е прогонила завинаги. Рийд бе сгрешил. Бурята не беше секнала на сутринта, както той предричаше. Пороят все още се изливаше в монотонна струя по брезента над главата й.

Втора мълния разтърси земята и Частити простена на глас. Внезапно фургонът се закова на място и тя припълзя напред, за да надзърне навън. Безмилостната водна струя скъсяваше видимостта до няколко ярда пред фургона. Рийд го нямаше на мястото на капрата.

Частити се приведе напред и го видя. Беше слязъл от колата и вървеше бавно покрай грамадните локви по разкаляния път. След миг се спря и дълго време остана неподвижен и някак замислен. После се обърна към фургона и присви замислено очи, а нестихващата дъждовна струя се плъзгаше неумолимо по дъждобрана върху раменете му.

И тогава Частити го чу.

Звукът беше едва различим сред монотонното плющене на дъжда.

Кръвта й се смрази.

— Ти си луд! — Лицето на Търнър се изкриви в ядна гримаса. Настроението на Морган, което си беше съвсем нормално вечерта, рязко се бе променило след началото на ожесточената буря, която ги връхлетя през нощта. Тази сутрин се беше събудил неузнаваем. Стреснати от гнева му, Уолкър и Симънс предпочитаха да си мълчат. Само Търнър извисяваше яростно глас: — Щом си мислиш, че някой е в състояние да жигосва животни в този дъжд, върви да си свършиш работата сам!

— И аз няма да изляза в тази буря! — побърза Бартел да подкрепи думите на Търнър и стовари гневно юмрук върху масата, без да го е грижа за остатъците от закуската, които още не бяха почистени. — Нямам намерение старите ми кокали да мръзнат, а дрехите ми да подгизват от вода за нищо! Ако ми беше по вкуса, щях да си остана търговец на говеда! По дяволите… — Той се изплю на пода край себе си. — Тая работа няма да стане!