Илейн Барбиери - Непорочност

Лъжите бяха истина!

Истините бяха лъжа!

Кончита се отдръпна сковано от вратата и, без да я е грижа за погледите, които я следваха, прекоси стаята, отвори вратата и излезе на дъжда.

Симънс сви разбиращо рамене и огледа изпитателно мъжете около масата. Гласът му се изви в просташки кикот.

— По дяволите, тази нещастница получи добър урок. Видяхте ли лицето й, когато Морган й каза да го остави на мира?

— Аха. — Бартел изстърга с вилицата късче месо между зъбите си. — А тя, глупачката, си мислеше, че е луд по нея. Така ми и каза, когато се опитах да я търкулна в леглото си, докато го нямаше.

Небръснатата физиономия на Търнър се сви в презрителна гримаса.

— С мен даже не си направи труда да приказва. Божичко, преди да се усетя, вече беше с нож в ръка.

— Понеже и двамата забравяте нещо — изхили се Уолкър. — Не сте и наполовина толкова чаровни, колкото е Морган. Нямате бебешката му кожа и гладката му реч, или пък онзи специален поглед, когато си е наумил да свали някоя жена. Жените просто се избиват да се пъхнат в леглото му — даже и червенокосите хлапачки, които всяка неделя ходят на църква.

— И какво толкова има в нея?

Уолкър се вторачи замислено в Бартел.

— Не мога точно да го обясня. Тая червена коса и млечнобяла кожа… и беше по-висока от другите… Не знам, но имаше нещо в нея. — Той се изхили шумно. — Морган спомена, че проснала продавача по гръб, като се опитал да я пипне.

— Сериозно?! Това трябва да му е харесало!

— Да, май му хареса.

Бартел се намръщи и захвърли вилицата си на масата.

— Ще ви кажа нещо. Ако Морган домъкне тая жена от Седалия, аз изчезвам веднага, щом продадем добитъка. Не ми се ще докато той се двоуми между мексиканската кучка и новата, аз да си отнеса някой заблуден куршум.

— Мислиш ли, че може да се стигне дотам? — обърна се Търнър към Уолкър. — Ти познаваш Морган най-добре от всички ни. Дали ще доведе тази жена, докато мексиканката е още тук?

Уолкър присви рамене.

— Не знам, но даже да я доведе, не бих се притеснявал особено.

— Сигурен ли си, че ще се оправи и с двете?

— Дали ще се оправи с тях? — Уолкър изсумтя презрително. — Готов съм да се обзаложа, че ако го ядосат достатъчно, ще ги застреля и двете и няма да му мигне окото.

Дъждът продължаваше да плющи по брезентовото платнище, когато Рийд най-после намери сили да се отдръпне от топлата, мека плът на Частити и се вгледа изпитателно в лицето й.

В очите й искреше блясъкът на задоволена страст. Устните й бяха подпухнали от целувките му. Кожата на тялото й беше влажна и порозовяла от ласките му. Очите му жадно поглъщаха красотата й. Тялото й сякаш беше създадено за него, така пълно и всеотдайно го поглъщаше.

Тя се бе изправила срещу най-мъчителните си страхове и ги бе победила, за да му се притече на помощ в реката. Беше му се отдала изцяло, до пълна забрава и себеотрицание.

Единствените лъжи помежду им бяха неговите.

Рийд обгърна с ръце тялото й и я придърпа към себе си. Измъчваше го мисълта, че все още я мами — с фалшивата якичка на врата си, с безкрайните лъжи, които й бе пробутал, за да обясни навлизането си на индианска територия, с егоистичните подбуди, които го бяха подтикнали да я вземе със себе си. Изведнъж му хрумна, че всъщност Частити изобщо не го познава. Но не се осмеляваше да й каже истината. Направеше ли го, вероятно щеше да изпусне Морган и то сега, когато бе толкова близо до него.

И почти със сигурност щеше да изгуби Частити.

Обезпокоен от нейното мълчание, Рийд прикова поглед в лицето й. Устните му бяха на косъм от нейните, когато прошепна:

— Добре ли си Частити?

— Да.

Лека усмивка докосна устните й и той сведе глава, за да я погълне. След миг се отдръпна неохотно и се претърколи по гръб, повличайки я след себе си. Не можеше да допусне дори за миг тялото й да не е притиснато към неговото. Погледът й се сля с неговия и той каза:

— Още вали. Конете се поизмориха в реката. Мисля, че трябва да си починат. Ние също.

Целуна я отново. Устните й се раздалечиха, за да вкусят топлината на езика му. Сърцето му се преобърна, а тялото на Частити се раздвижи инстинктивно върху неговото. Жаждата му се разпали отново. Той обгърна в дланите си бузите й и се вгледа вторачено в нея, сякаш искаше да запечата в паметта си всеки детайл от лицето й.

— Ще разпрегна конете… и ще ги оставя да попасат.

Частити кимна. Задавен стон се изтръгна от устните й, щом Рийд повдигна глава и впи устни в зърното на гърдата й. По гръбнака му се разля гореща тръпка. Сърцето му тупкаше учестено, докато раздалечаваше бедрата й и опипваше с пръсти влажната й плът. Рийд затвори очи и се плъзна в нея. Телата им потръпнаха и отново ги заля трепетно очакване и шеметна наслада.