Илейн Барбиери - Непорочност

Кончита бавно се изправи и започна да оглежда мъжете един по един. Търнър, най-възрастният от бандата, беше мургав, брадясал и с изпъкнало шкембе. Беше противен човек, нечист физически и душевно. Бе опознала много мъже като него, преди да достигне сегашната си респектираща възраст от седемнадесет години. Непрекъснато се опитваше да я вкара в леглото си когато Морган отсъстваше. Сетивата й бяха постоянно нащрек, докато Морган беше в Седалия. Единственото, което все още го държеше на разстояние от нея, беше острият нож в калъфа на бедрото й — и добре осъзнатата от Търнър истина, че тя нито за миг няма да се поколебае да го използва.

Бартел беше малко по-млад и почти толкова противен. Нисък, набит и плешив, той беше лъжец и самохвалко, на който не можеше да се вярва.

И Симънс не беше много по-добър. Нито пък Уолкър. Бяха точно толкова покварени, колкото и останалите, но Морган ги предпочиташе за компания при пътуване, когато ситуацията го изискваше. Причината беше съвсем очевидна. И двамата се бояха от него и щяха да се подчиняват на нарежданията му, без да задават въпроси.

Морган обаче беше различен от всички тях. Сърцето на Кончита трепна при мисълта за него. Беше млад и хубавец; дълбокият му, плътен глас беше музика за ушите й. Влюбена беше в него от мига, в който го видя да влиза в хана, където си припечелваше прехраната. Строен, чист и добре облечен, с гъста черна коса и тъмни, блестящи очи. И макар че всички жени в пивницата му се предлагаха, той дори не им обърна внимание. Насочи се право към нея сякаш само нея виждаше. И когато я приближи с усмивка, така хубава и топла, че сърцето й се преобърна, тя беше негова.

Кончита затвори очи от силата на емоциите, които този спомен винаги възбуждаше у нея. Още в мига, в който я бе докоснал за първи път — още тогава бе разбрала, че за нея никога няма да има друг мъж. Още тогава си бе дала този обет, и когато той я отведе със себе си на север, тя сляпо го последва, без да я е грижа какво разправяха хората за миналото му или за живота, който водел. И макар да бе разбрала, че той има и тъмна страна, не преставаше да си повтаря, че нищо не е по-лошо от това да го загуби.

Кончита гледаше вторачено Морган, който в момента се смееше на дебелашката шега на някой от бандата. Изглеждаше по-спокоен след времето, което прекараха заедно следобед. Чувстваше се горда, че е способна да му донесе разтуха, когато той имаше нужда. Случваше й се понякога да долови промяна у него и тогава се плашеше, че някой ден може да се отегчи от нея. Но всякакъв страх я напускаше, когато двамата правеха любов и тя знаеше, че е само неин.

Кончита знаеше, че останалите я смятат за глупачка, задето живее единствено, за да доставя удоволствие на Морган. Но тя знаеше също, че Морган не обръща много внимание на онова, което говореха неговите хора. И макар той да не се държеше с нея винаги така, както й се искаше, тя нямаше да си позволи това да я тревожи. Не искаше да рискува да загуби неговото одобрение.

Защото истината беше, че тя би жертвала всичко, за да задържи Морган. Той я бе отделил от останалите и от долнопробния живот, който водеше — единственият човек, който я бе поставил над другите като нея, които ежедневно се бореха, за да оцелеят, без някой да го е грижа дали ще живеят или ще умрат. И тя щеше да стори всичко заради него. Абсолютно всичко.

Изведнъж Морган се обърна към нея и Кончита си пое дълбоко дъх. Сърцето й затупка учестено, щом той се изправи и пристъпи към нея. Остана неподвижна, когато Морган обгърна талията й с ръка и, сякаш останалите не съществуваха, прошепна в ухото и:

— Днес ми даде всичко, от което се нуждаех, Кончита.

Думите му докоснаха сърцето й. Тя плъзна ръцете си около врата му и прошепна така, че да я чуе само той:

— Ти си всичко за мен, querido.

Почувства как тялото му се напрегна, когато се притисна към него, и я обхвана лудешки възторг. Щеше да използва тялото и талантите си в интимния занаят, за да го привърже завинаги към себе си. Щеше да направи всичко възможно да го задържи само за нея.

И понеже той не знаеше и думичка от родния й език, Кончита прошепна в ухото му:

— Seremos juntos siempre, mi amado 5 5 Завинаги ще бъдем заедно, любов моя! (исп.) — Б.пр. !

Да, щяха да останат завинаги заедно. Дори съдбата не можеше да им попречи.

Дъждовните капки трополяха по брезентовото платнище на фургона над главата й… колелетата скрибуцаха протяжно по калния път… блясък на гръмотевици и гневни мълнии осветяваше нощното небе…