Илейн Барбиери - Непорочност

Разтреперана, Частити прошепна:

— Не, Рийд, моля те. Искам само час по-скоро да се махна оттук.

Ръката му се отпусна върху рамото й и остана там за кратко. Допирът му беше изненадващо нежен и деликатен, но погледът му си оставаше студен.

— Мистър Добс вече ти се извини. Редно е да му дадем шанс да поправи грешката си. — Търговецът не се беше помръднал и на крачка, когато Рийд се обърна отново към него: — Нали така?

— Да… Да… Точно така.

— Частити ще те уведоми, когато е готова — добави сдържано Рийд.

Смутена и някак засрамена, Частити се обърна към него, след като Добс изчезна между рафтовете:

— Нямаше нужда да правиш това, Рийд. Щях да се справя и сама.

Лицето му се вкамени.

— Както си се справила миналия път ли?

— Да.

— Ще изчакам да свършиш тук.

Внезапно осъзнала, че с никакви протести няма да го накара да отстъпи, Частити се обърна към закачалките пред себе си и хвана първата попаднала пред погледа й семпла черна пола и вълнена риза.

— Вече свърших.

Минути по-късно, докато вървяха по тротоара, Частити се опитваше да изтрие от съзнанието си сцената пред щанда, когато Рийд повелително отблъсна ръката й и плати за покупките й. Знаеше, че никога няма да забрави погледа на мистър Добс в този момент — смъртна омраза, примесена със страх. И дори не искаше да си спомня откровената заплаха в очите на Рийд, когато го погледна за последен път, защото инстинктивно долавяше, че заплахите му не са преувеличени.

Потънала в мислите си, Частити се сепна, когато Рийд улови ръката й и я пъхна в извивката на лакътя си, а после я придърпа към себе си и рамо до рамо се отправиха към хотела. Не беше подготвена и за необяснимия гняв в гласа му, когато я попита:

— Защо не ми каза какво се е случило първия път, когато си била в магазина?

— Защото… — Тя не се доизказа, внезапно разгневена не по-малко от самия него. — Това не те засяга.

— Напротив. — Невероятно сините му очи се приковаха в нейните и по гръбнака й пробяга гореща тръпка, а в гърдите й се надигна емоция, която не можеше да си обясни. — Ти си моя съпруга, забрави ли?

Частити вирна отбранително брадичка.

— Помня само, че това е една лъжа, която двамата поддържаме за удобство.

Погледът му бавно се плъзна по чертите на лицето й.

— Никога не ми причинявай това отново, Частити.

— Да не ти причинявам какво?

— Никога повече не изпадай в такава ситуация.

Озадачена, Частити дълго време не съумяваше да му отвърне. Тя премигна объркано.

— Обещай ми.

Частити го гледаше втренчено, без да пророни и дума.

— Частити…

— Не!

— Защо не искаш да ми обещаеш?

— Защото нямаш никакво право да искаш това от мен.

— Имам право, защото нося отговорност за теб!

Очите й се разшириха.

— Какво те кара да мислиш, че носиш отговорност за мен?

— Двамата ще пътуваме като съпруг и съпруга!

— Но това е просто лъжа, и то за кратко.

— По дяволите, защо си толкова упорита!

— Езикът ти е твърде груб за свещеник.

— Моят език си е моя работа!

— И моята работа си е моя работа!

— Не и докато си играем на съпруг и съпруга!

— Твърдо си решен да спориш с мен докрай, нали?

Рийд извърна очи.

— Не, нямам време. Заминаваме днес следобед.

Частити премигна изумена.

— Днес следобед?

Мълчанието на Рийд и непроницаемото му изражение бяха единственият отговор.

Объркана и ядосана от необяснимия му гняв, Частити тръсна глава и в този момент забеляза Сали и някаква млада, силно изрусена жена, които ги наблюдаваха с подчертан интерес. Хрумна й, че със сигурност са чули гневните реплики, които двамата с Рийд си размениха. Смутена, Частити се насили да се усмихне. После погледна крадешком към Рийд и процеди през стиснати зъби:

— Отсреща е Сали с нейна приятелка. Гледат към нас.

Рийд погледна към тях. Очите му си останаха студени като късче лед.

— Махат за поздрав. Поздрави ги и ти. — А след като той не се и помръдна, Частити добави: — Господи, какво ще си помислят?

Рийд се обърна и я прониза с напрегнат поглед.

— Ако си мислиш, че ме е грижа какво си мисли която и да е от тях, сгрешила си.

После поклати глава и с непроницаемо изражение повтори:

— Никога не ми причинявай това отново, Частити. Този път оставих на това жалко нищожество да му се размине, но не отговарям какво би могло да стане следващия път.

Частити не намери какво да му отговори.

— Е, това май потвърждава думите ми. — Сали се обърна към Опал и повдигна иронично вежди. Хубавият свещеник изобщо не обърна внимание на опитите им да го заговорят отново. Изглеждаше напълно погълнат от Частити, докато шептеше нещо в ухото й, сякаш останалият свят просто не съществуваше. — Помисли си, че си го хванала в капана си, но сгреши.