Илейн Барбиери - Непорочност

— По-добре не си прави криви сметки, захарче. — Сали се изсмя отривисто. — На жена му нищо не й липсва. Можеш да ми вярваш, защото през последните дни съм я виждала както я е майка родила по-често, отколкото той самият я е виждал.

Опал повдигна грижливо изписаните си вежди и Сали се разсмя отново.

— Жената просто има нужда от моята баня, захарче. И трябва да ти кажа, че макар преподобният Рийд Фарел да беше на път да изгуби крака си, все още е силен и способен мъж, и е истински късметлия да има такава жена.

— Като го гледам, бих казала, че и тя е късметлийка с такъв съпруг.

Силно гримираното лице на Сали придоби замислено изражение.

— Да… сигурно. Но може би не чак толкова, колкото ти се струва. Има нещо в този човек — нещо отвъд сините му очи и всичките му мускули… Нещо, което не ми вдъхва доверие.

— Сега пък какво се опитваш да кажеш?

— Опитвам се да кажа, че ми се струва, че този мъж има някаква скрита страна, от която косите ми се изправят. Защото макар да носи бяла якичка, има груб и непокорен нрав.

Опал въздъхна с копнеж.

— Точно такива ги харесвам.

— Казвам ти, че си губиш времето само като си го мислиш. Да знаеш само как гледа жена си… — Сали замълча за миг. — Не мога да ти го обясня, но никога преди не съм виждала мъж да гледа така съпругата си.

— Сали, стане ли въпрос за мъже, чуждото винаги е по-добро.

— Е, както и да е. Но те заминават веднага, щом отчето оздравее.

Опал премигна.

— Но на мен ми трябват само няколко часа, Сали.

Сали изсумтя пренебрежително.

— Ето го и него. Само почакай и ще видиш.

— Добро утро, Сали.

Сали поздрави свещеника, който спря до тях. Стори й се много висок. Нужно й беше време, за да осъзнае, че всъщност никога не е била така близо до него, когато е изправен. Но не можеше да му се отрече, че изглежда добре. Излъчваше сила и мощ, макар да носеше свещеническа якичка. А когато погледна към Опал, устните му се извиха в усмивка и разкриха бели, равни зъби. Сали с почуда осъзна, че никога преди не го е виждала да се усмихва. Пламъчетата в изумително сините му очи, докато оглеждаше с явен интерес закръглените форми на Опал, подсказваха че мислите му в момента са продиктувани от онази част от мъжките инстинкти, които нямаха нищо общо с разума.

Сали потисна въздишката си на разочарование. Опал се оказа права. Чуждото винаги беше по-добро. Сигурно вече остаряваше.

— Добро утро, отче. — Бодна я мисълта, че усмивката й прилича повече на гримаса, затова добави по-меко: — Това е Опал, моя добра приятелка.

— Радвам се да те видя, Опал.

Това поне беше видно.

— И аз се радвам да ви видя, отче. — Опал пристъпи към него, без да скрива интереса си. Тя постави топлата си длан върху ръката му. Беше мека, бяла и топла. Опал се приведе съблазнително към него и разкри щедро заоблените си гърди, а когато вдигна очи към него, очите й бяха черни и загадъчни като нощта. — Сали тъкмо ми казваше, че сте бил болен. — Тя го огледа одобрително от главата до петите. — Но на мен ми изглеждате здрав и силен мъж.

Сега Рийд също си позволи да я огледа по-внимателно. Беше дори по-млада, отколкото му се бе сторила отдалече. Лицето й беше мъничко, с деликатни черти, кожата й, доколкото се виждаше изпод гъстите пластове грим, беше чиста и мека, а тялото й беше тънко и съблазнително заоблено. Хрумна му, че на години трябва да е колкото Частити, въпреки че със сигурност бе видяла повече от живота.

За негова изненада, тази мисъл го натъжи.

— Чувствам се по-добре, благодаря — отвърна й той.

— Радвам се да го чуя, отче. — Опал играеше ролята си добре. Думите й бяха съпроводени с примамливо потрепване на тежките й, потъмнени мигли. — Сали ми каза, че ще напуснете Седалия, за да вкарвате индианците в правата вяра. Случайно съм свободна за няколко часа и ми хрумна, че бихте могъл да се поупражните, като ме вкарате в правия път. Нуждая се от помощта ви, отче. Всъщност, едва когато ви видях да вървите към мен разбрах колко много се нуждая от някои неща… Определени неща. И съвсем не се съмнявам, че именно вие ще ми помогнете.

Опал се приближи още по-плътно към него. Гърдите й се допряха привидно случайно в ръката му, а езикът й прелъстител но се плъзна по долната й устна, докато му шепнеше:

— Сигурна съм, че се справяте страхотно с всичко, с което се захванете, отче, затова ще ви кажа една тайна. Аз също умея да върша някои неща. Може би ще е полезно да прекараме заедно известно време. И двамата ще останем доволни. — Погледът й се сниши и се прикова в устните му. — Държа стая наблизо. Можем да се усамотим и сърдечно да си поговорим. Готова съм да ви посрещна след минути, ако пожелаете.