Илейн Барбиери - Непорочност

Погледът му беше сърдит и обидно похотлив. Частити се изчерви до корените на косите си.

— Пасторска булка, а? — Той се изсмя гръмко. — Никоя жена на свещеник не изглежда като тебе, каквато беше в оня ден, с онази рокля с раздърпано деколте, като някоя блудница, а очите ти бяха горещи и гладни.

— Горещи и гладни! — възкликна невярващо Частити. — Сър, дръпнете се от пътя ми! Няма да слушам повече долните ви обиди!

— Нищо подобно, сладкишче. Никъде няма да отиваш. Още не.

Частити долавяше бесния ритъм на сърцето си. Тя сви ръце в гневни юмруци.

— Заплашвате ли ме, сър?

— Не, изобщо не те заплашвам. Само ти казвам, че няма да ти дам възможност да се криеш зад якичката на съпруга си — не и след като влезе тук като разгонена кучка и беше на път да си получиш онова, което толкова ти се искаше, преди онзи жалък нещастник да нахлуе неканен тук.

— Жалък нещастник… Разгонена кучка… — Лицето на Частити се изкриви от отвращение. — Достатъчно! Тръгвам си! Махнете се от пътя ми!

Безочливият търговец пристъпи още крачка към нея и в гърдите й се надигна бурен гняв, преди да просъска:

— Сър, предупреждавам ви…

— О, дамата ме предупреждавала! И какво ще направиш, ако не те пусна да си идеш?

— Не е важно какво ще направи тя. Важното е аз какво ще направя! — прозвуча внезапно плътен глас.

Сепната, Частити ненадейно срещна погледа на Рийд, който незнайно откъде се озова до тях. Безупречно облечен и гладко избръснат, той стоеше изправен, без следа от смущение или страх, а едрата му, мускулеста снага изпълваше тесния ъгъл, в който Частити се бе напъхала преди минути. Якичката му стоеше спретнато на мястото си, но каквото и да беше призванието му, в очите му се четеше единствено смразяваща заплаха, съвсем нетипична да един божи служител.

Добс сякаш се вцепени.

— Кой… Кой си пък ти?

Равните зъби на Рийд се оголиха в грозна гримаса. Частити забеляза, че ръцете му се свиха в юмруци, докато отвръщаше:

— Мисля, че се сещаш кой съм.

— Мислех, че си болен. Всички в града разправят, че смъртта чукала на вратата ти.

— Явно са сгрешили.

Добс присви злобно очи.

— Не, ти не си свещеник! — Той тръсна глава и пронизително се изсмя. — Може и да носиш свещеническа якичка, но дяволите да ме вземат, ако някога съм виждал свещеник да изглежда като теб!

Устните на Рийд се извиха в смразяваща усмивка.

— Нямаш представа колко си прав. Не съм свещеник — не и в този момент. Сега съм просто човек, който няма търпение да чуе как се извиняваш на тази дама.

— Дама… Нея ли имаш предвид? — Добс измери Частити с презрителен поглед. — Може да се прави на важна колкото си иска, но мен няма да ме заблуди. И не смятам да й се извинявам. Получи си каквото заслужаваше оня ден, когато нахлу в магазина с вид на уличница, сякаш преди малко се е изтърколила от леглото на един и вече се кани да се хвърли в обятията на друг.

Частити явно се боеше от реакцията на Рийд, защото след тези думи се плъзна пъргаво между двамата мъже и предотврати гневния отговор на Рийд. Внезапно озовала се досами гърдите му, тя ясно долавяше бесния ритъм на сърцето му и гнева, който се разля като бурна вълна по тялото му.

— Моля те, Рийд, недей — прошепна тя. — Това нищожество не заслужава да си губим времето с него. Нека просто да се махаме оттук.

— Не.

Рийд я отмести настрани само с едно движение, което бе така ненадейно и неуловимо, че тя едва осъзна какво се е случило. Парализирана от унищожителния му гняв, Частити не успя да пророни и дума, докато Рийд сграбчи търговеца за яката на ризата му, повдигна го на няколко инча от земята и изрече със смразяващ кръвта глас:

— Дължиш извинение на тази жена и аз искам да го чуя… още сега.

— Съжалявам. — Арогантното изражение на Чарли Добс мигом се стопи в лицето на безпощадната заплаха в погледа на Рийд. Той закима припряно с изцъклени очи: — Съжалявам, съжалявам!

— Помоли я за прошка!

Добс вече се задъхваше. Гласът му се превръщаше в дрезгаво скрибуцане.

— Моля я за прошка!

— Рийд…

Без да обръща внимание на опита й за намеса, Рийд разтърси грубо Добс, в чиито очи се четеше искрен ужас, и просъска ядно:

— Имаш късмет, че нося тази якичка, защото иначе…

Без да довърши мисълта си, Рийд рязко пусна запъхтения търговец на земята и, сякаш той вече не съществуваше, се обърна спокойно към Частити. Вгледа се в бледото й лице и посегна да отметне един непокорен кичур от челото й.

— Ще те чакам отвън, докато си купиш каквото ти трябва.