Илейн Барбиери - Непорочност

Пред погледа му се разливаше женска плът, гореща и сладка като мед…

Погледът на Рийд попиваше тъмните очи на Опал, в които се четеше открита покана. После се сниши към леко разтворените й устни, към топлия й бюст, който се притискаше откровено към ръцете му. Сладкият аромат на жена го опиваше, примамваше го неудържимо — и неочаквано в гърдите му се надигна нов пристъп на тъга. Запита се дали тази жена някога е била невинна и доверчива като Частити. И дали някога е ухаела на рози.

Рийд отхвърли с досада тази мисъл. Какво, по дяволите, му ставаше?

Отговорът на този въпрос нахлу със смущаваща яснота в съзнанието му.

Твърдо решен да се освободи от неудобствата, които физическите нужди му създаваха, Рийд погледна крадешком към Сали. Тя очевидно не беше особено изненадана от поведението на Опал. Беше стара лисица в този занаят и несъмнено щеше да си държи езика зад зъбите. А дори и да се разприказваше, едва ли щеше да му навреди. След половин час с Опал щеше да излекува всичките му болежки. После двамата с Частити щяха да хванат следобедния влак, а Опал щеше да остане само спомен от миналото му — усмихната и малко по-богата след времето, прекарано с него.

Вече взел своето решение, Рийд покри ръката на Опал с топлата си длан. Долови как тя си пое сепнато дъх и как сърцето й затупка учестено. Тъкмо се канеше да заговори, когато ярки кичури червеникава коса откъм другия край на улицата приковаха погледа му.

Сали веднага се обърна по посока на погледа му и промърмори нещо под носа си. Нещо в тона й го накара рязко да се обърне към нея.

— Какво каза?

— Нищо.

Рийд отново погледна към далечния край на улицата.

— Жената, която влезе в магазина… Беше Частити, нали?

— Приличаше на нея.

— Няма нужда да се притеснявате за нея, отче. Доколкото чух, нея си я бива в пердаха.

— Пердах ли?

Сали повдигна изненадана вежди.

— Тя не ви ли е разказала какво се случи? Е, сигурно е решила, че няма смисъл да ви безпокои, след като и бездруго сте болен и на легло. Но целият град се смее от сърце на тази случка.

Рийд замръзна.

— Кой се смее?

— Ами всички. Изглежда, че Чарли Добс, продавачът, си е създал погрешно впечатление, когато тя отишла да си купи някои неща в деня след като пристигнахте. Не съм видяла с очите си, но доколкото разбрах, тя се опитала да му обясни, че греши, а той не щял и да чуе. Видял сама жена и решил да се възползва от нея. А тя замахнала и го проснала по гръб на пода.

— Опитал се да се възползва от нея?

Тази мисъл изтласка всичко друго от съзнанието му.

— Аха. Казват, че си заслужавало човек да види изражението на Чарли, когато се изправил. Някакъв човек влязъл в този момент и защитил Частити, така че Чарли не е могъл и с пръст да я пипне повече.

Видял сама жена и се опитал да се възползва от нея… Рийд почувства, че целият трепери, но този път не от болестта.

— Е, вече не съм болен и на легло — процеди през зъби той.

— Отче, почакайте само минута.

Останал глух за молбата на Опал, Рийд вече подтичваше по улицата. Очите му търсеха огнените коси на Частити, а стомахът му се свиваше в гневна топка.

Частити пристъпваше колебливо покрай отрупаните със стоки рафтове на магазина. Огледа се смръщено наоколо. От мистър Добс нямаше и следа, а тя очевидно бе единственият клиент в магазина.

Твърдо решена да напазари и да напусне магазина, преди отново да е възбудила враждебността на продавача, Частити пристъпи в най-отдалечения ъгъл, където бяха наредени дамските принадлежности. Стисна неволно платнената кесийка в джоба си, където бяха всичките й пари. Беше спестила доста, затова се бе погрижила този път да ги скрие на по-удобно място, за да не изпада друг път в същата смущаваща ситуация, ако има нужда от тях.

Частити огледа малката закачалка с готови рокли с нарастващо отчаяние. Ако не се нуждаеше спешно от дрехи…

— Знаех си, че ще се върнеш.

Частити подскочи, щом иззад гърба й прозвуча гласът на продавача. Обърна се сепнато към него, а той добави с нескрита злоба:

— Двамата с теб имаме нещо да довършим. Не си си помислила, че ще оставя да ти се размине, след като ме направи за смях пред целия град, нали?

— Сър — подхвана Частити и неволно заотстъпва назад, докато гърбът й не опря в стената. — Дойдох тук, за да си купя някои неща, нищо повече. Ще ви бъда благодарна, ако ме оставите да си свърша работата и просто да си тръгна.

— Този път няма да е толкова лесно — озъби се Добс и по подпухналото му лице избиха капчици пот. Малките му очички хвърляха гневни искри. Той пристъпваше бавно към Частити с изражение, от което кожата й настръхна. — Този път няма кой да ти пази гърба — изръмжа ядно той, — и трябва да знаеш, че няма начин да ме изненадаш като миналия път.