Илейн Барбиери - Непорочност

— А сега да погледнем раната на крака ви.

Доктор Кар отметна одеялото без всякакво предупреждение и Рийд долови смущението на Частити. Цветът на бузите й се сгъсти, щом лекарят махна превръзката на бедрото му и съвсем спокойно се обърна към нея.

— Ела да погледнеш, Частити. — А след като тя се поколеба, добави: — Ела по-близо, жено! Отчасти и ти си виновна за това, така че си длъжна да го видиш.

Рийд дори не погледна раната на крака си. Погледът му остана прикован в лицето на Частити, която пристъпи колебливо към леглото.

— Е, какво ще кажеш?

— Изглежда ми по-добре.

— Изглежда много по-добре! — Доктор Кар се обърна към Рийд. — Или свещеническата якичка ви е донесла някаква помощ от небесата, или просто двамата с Частити сме дяволски добър екип, защото раната ви почти е изхвърлила отровата. Както вървят нещата, ми се струва, че още след седмица ще сте на крака.

— Цяла седмица?

— Седмица!

Доктор Кар погледна първо Рийд, а после Частити.

— Какво ви става на вас двамата? Бих казал, че трябва да сте доволни, задето нещата вървят така добре!

Частити се усмихна унило.

— Аз съм доволна.

— Но аз не съм — изсумтя Рийд. — Ставам още сега.

Доктор Кар се изсмя отсечено.

— Не говорите сериозно.

— Напротив. — И за да звучи по-убедително, Рийд седна в леглото. И дума не можеше да става да чака цяла седмица. Трябваше да стане още сега — и никой не можеше да го спре!

— Не се дръжте като глупак! Стойте си на мястото!

Вбесен от заповедническия тон на лекаря, Рийд изръмжа:

— Ще трябва да се примирите, докторе. Ако не ме оставите да стана сега, когато сте тук и можете да ми помогнете, ще стана след като си тръгнете.

— Още не сте готов да вървите!

— Готов съм да стана на крака, и точно това смятам да направя!

— Рийд, доктор Кар знае най-добре какво ще е добре за теб.

Доктор Кар избухна:

— Не си хаби думите, Частити! Досега е трябвало да опознаеш по-добре този човек, защото аз вече го познавам. Сега си е наумил, че трябва да стане, и няма да се откаже, докато не го стори. Е, ще му дадем онова, което иска, и само след миг вече ще лежи проснат по гръб на пода!

Доктор Кар не каза и дума повече, докато втриваше ароматния мехлем в раната. После нагласи превръзката и се обърна рязко към Частити.

— Добре, ще го повдигна за едната ръка, а ти хвани другата.

Частити погледна крадешком полуголото тяло на Рийд и лицето й отново се обля в руменина.

— Но… Не е ли редно поне да си обуе панталоните?

Доктор Кар я изгледа невярващо.

— Какво ти става, жено? Той ще стане от леглото само за няколко минути.

— Да, обаче…

— Обаче, обаче… Просто го хвани за ръката и вдигай, щом ти кажа!

Частити срещна погледа на Рийд. В очите й се четеше истинска паника.

Настойчивият поглед на Рийд срещна нейния и по брадичката и долната й устна избиха капчици пот. Едно нещо беше да се грижи за полугол мъж, когато лежи неподвижен и безпомощен в леглото, и съвсем друго…

Рийд плъзна краката си покрай леглото и коленете й се огънаха. Незнайно защо, но сега, когато беше изправен и седнал на леглото, й се струваше по-висок и по-едър отпреди. Косата му изглеждаше по-светла. Тялото му сякаш беше по-… по-голо.

— Хвани го под ръка!

Частити пристъпи към него. Сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите, щом Рийд плъзна ръката си около раменете й. Беше тежка и топла. Мазолестата му длан се отърка в плътта на рамото й и по гръбнака й пробяга гореща тръпка. А когато се приближи към него, за да го подкрепи, цялото й тяло потръпна от мъжкия му мирис.

Лицето на Рийд се сгърчи от болка и Частити инстинктивно го попита:

— Добре ли си?

Но се оказа неподготвена да срещне погледа му, който мигом се стрелна към нея; не беше подготвена за онзи миг, в който невероятно сините му очи се срещнаха с нейните. Неочакваната интимност на този миг я прониза точно толкова силно, колкото и внезапно осенилата я мисъл, че в този момент Рийд се нуждае от нея така, както никой друг на света.

Рийд премести първо единия си крак, а после и другия. След броени секунди той вече стоеше сам на краката си. Частити видя изненадата, изписана по лицето на доктор Кар, щом Рийд направи първата си крачка сам. Видя как изненадата му премина в изумление, когато Рийд измина известно разстояние без ничия помощ.

— Заинатихте се да ми покажете, че греша, нали? — Доктор Кар сграбчи ръката на Рийд със сурово изражение. — Е, добре, успяхте. Очевидно можете да вървите и сам, но за днес ви стига. Не ви съветвам да се инатите повече, ако не искате да се озовете там, откъдето тръгнахте.