Илейн Барбиери - Непорочност

— Значи мислиш, че ще си изгубя времето, ако се представя на дамата и…

— Нека те посъветвам нещо, приятел. — Лицето на Сали изведнъж придоби сериозно изражение. — Ако не си търсиш сам белята, по-добре стой по-далече от тази жена, защото казвам ти — свещеник или не, в очите на онзи човек има нещо, което казва: „Не се пречкай на пътя ми!“.

— Така ли?

— Точно така.

— Как каза, че му било името?

— Отец Рийд Фарел.

— Мисля, че съм го срещал веднъж. Един такъв дребен, с черна коса, малко пълничък…

— О, не, за бога! — Сали се изсмя отсечено. — Свещеникът е едър мъж със светла коса и сини очи… студени като лед… И доколкото можах да видя, няма и грам тлъстина по себе си.

— Трябва да е бил някой друг. — Дженкинс докосна периферията на шапката си с върха на пръстите си. — Благодаря за съвета, мадам.

Усмихнат, той се насочи към вратата. Усмивката му обаче мигом се стопи, щом стъпи на тротоара и изруга под носа си. Е, явно бе попаднал на точния човек, но все пак, нещо не беше наред.

И това никак не му харесваше.

Частити почука на вратата на хотелската стая. Изчака с ръка на бравата някакъв отговор отвътре и свъси вежди при звука на свирката от влака, който вече се губеше в далечината. Ето че й се бе случило отново. Беше отложила с още един ден пътуването си за Колдуел. Само преди час беше твърдо решена да остави последните два дни зад гърба си, а ето че отново променяше намеренията си заради този мъж, когото едва познаваше.

Частити прехвърли наум разговора си с пастора отпреди няколко минути. Спомни си, че невероятно проницателните му сини очи вече не бяха така студени, когато бе пристъпила към леглото му. В този момент в погледа му бе проблеснала някаква неясна за нея емоция, която извика познатата тръпка по гръбнака й. А когато видя болезнената гримаса на лицето му, нещо в нея трепна и тя бе изгубена.

Частити, която все още чакаше някакъв отговор отвътре, преглътна припряно. Надяваше се той да не е направил опит да се изправи в нейно отсъствие. Надяваше се да е осъзнал какъв риск поема с такова необмислено действие.

Частити почука по-силно. Сърцето й затупка учестено и след като отново не последва отговор, тя отвори рязко вратата. Рийд лежеше неподвижно в леглото си. Само за миг Частити се озова до него и докосна с длан челото му. Сепна се, когато очите му внезапно се отвориха и силната му длан сграбчи китката й. В гласа му се долавяше откровена заплаха, когато избоботи:

— Казах ти да не се промъкваш до мен, докато спя.

— Не съм се промъквала! Почуках два пъти! И след като не ми отговори, си помислих… — Внезапно гласът й секна. Частити бе възмутена от отбранителната нотка в тона си. — Няма значение какво съм си помислила. Веднага ме пусни.

Рийд внезапно отпусна ръката й и тръсна глава. Видимо се опитваше да се отърси от последните следи от съня. Накрая проговори с по-мек тон:

— Извинявай. Заспал съм. Стресна ме. — Той не дочака отговора й, а припряно я подкани: — Какво откри в пощата?

Частити преглътна обидата.

— Нищо.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, което казах. Направих каквото ми каза. Попитах дали няма някакво съобщение за отец Рийд Фарел, а служителката ми каза, че никой не е питал за теб.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна. Не беше чак толкова трудно. Уверих се, че…

Частити чу приглушените стъпки откъм коридора, не се оказа неподготвена за бързината, с която Рийд седна в леглото или пък за силата, с която я изблъска встрани от леглото и изсъска:

— Дръпни се назад!

Спонтанният протест обаче замря на устните й, когато вратата се отвори с трясък, а на прага застана мъж с насочен към тях револвер. Тя преглътна конвулсивно, докато мъжът изрече:

— Търся Рийд Фарел.

Отговорът на Рийд беше не по-малко суров.

— Какво те води при него?

Непознатият присви очи.

— Ти ли си Фарел? — Той замълча за миг. — Ти ли изпрати тази жена да разпитва за мен?

— Ако името ти е Ед Дженкинс, да.

— Трябваше да се срещнем преди два дни.

Не бях във форма да предприема каквото и да било до днес.

Мъжът с револвера кимна към Частити:

— Коя е тя?

— Пратеник… това е всичко. — Рийд се обърна към Частити. — Мистър Дженкинс иска да говори с мен на четири очи.

Частити не се помръдна.

— Частити…

Частити го изгледа невярващо.

— Искаш да те оставя насаме с този човек?

— Двамата с мистър Дженкинс трябва да обсъдим нещо.

— Но той има револвер!

— Просто е предпазлив.