Илейн Барбиери - Непорочност

Внезапно Частити Лорънс излезе от прикритието на сянката и пристъпи към него. Рийд едва не възкликна от изненада. Нямаше ги вече строгата прическа и старомодна черна рокля. Косата й беше свободно прихваната на тила, а няколко блестящи златисто-червени къдрици се бяха изплъзнали от панделката и милваха бузите на лицето й. Вече без очила, лесно се виждаше безупречната извивка на веждите й и невероятно дългите й кестеняви мигли, а чертите на лицето й сега изглеждаха по-нежни и деликатни.

Рийд я огледа напрегнато. Бледосинята рокля, която бе облякла, подчертаваше мекия й тен и изненадващо женствените форми на тялото й. Безспорно бе нанесла видими подобрения във външността си, но Рийд знаеше, че не можеше да обвинява само неугледните й досега дрехи, задето бе пропуснал да забележи колко привлекателна е всъщност Частити Лорънс. Трябваше да си признае, че се чувства по-зле отколкото беше мислил, и че способността му за вярна преценка е силно занижена. Не можеше също да отрече, че при други обстоятелства замъглените му сетива биха могли да му изиграят лоша шега.

Рийд, който напълно съзнаваше колко важни ще бъдат следващите му думи, подхвана предпазливо:

— Срещата ми с онзи човек, от индианското представителство, е много важна. — Той замълча за миг, за да подсили ефекта. — Децата в мисията сигурно страдат…

Частити премигна доверчиво. Рийд почти можеше да види бедстващите дечурлига, които се надбягваха във въображението й.

— Надявах се с негова помощ да внеса някои подобрения в мисията — добави той и замълча.

Най-после Частити наруши тишината.

— Но сигурно проумяваш, че всичките ти усилия ще отидат напразно, ако раната ти отново се влоши.

— Предполагам, че и това е възможно.

— Това е съвсем сигурно, ако не следваш съветите на доктор Кар.

— Длъжен съм да опитам.

— Но… но… — Дълбоко в очите й зелените искрици се раздвижиха. — Сигурна съм, че и някой друг би могъл да открие този човек и да му каже да дойде тук, за да говори с теб.

— Стига все още да е в Седалия.

— О, сигурна съм, че е тук. Не би могъл да си тръгне, ако знае колко важна е тази мисия.

Рийд почувства, че победата му е близо.

— Знае, но времето му е изключително ценно.

— Сигурно Сали би могла да ти помогне.

Не, не можеше да позволи това. Сали беше твърде проницателна, за да я въвлича в история, която измисляше дума по дума. Той й отговори с поклащане на глава и съкрушено изражение на лицето.

— Не, не мисля. Сали не е лош човек, но видът й е подвеждащ.

— О! — Рийд ясно долавяше вътрешната битка, която се водеше зад съпричастния й поглед. Частити погледна часовника на бюфета и поклати унило глава. — Иска ми се да можех да помогна, но влакът ми заминава след петнайсет минути.

Неподготвен за този отговор, Рийд пророни:

— Влакът ти?

— Да. Тръгнала съм към Колдуел, Казнас. За мен е много важно. Аз… Един човек ме очаква там. Искам да кажа… — Тя отново погледна часовника.

Значи някой очакваше Частити Лорънс да пристигне в Колдуел. Рийд се запита как не се беше сетил по-рано.

— Върна се за очилата си, така ли? — попита той.

— Да.

— Не съм ги виждал.

В очите й проблесна разочарование.

— Имаш ли нещо против да ги потърся?

— Не.

Рийд затвори очи. Силите му отслабваха с всяка изминала минута. Вслушваше се в движенията на Частити, която обикаляше безполезно стаята. Той отвори отново очи, когато шумовете секнаха.

— Няма ги тук. — Частити махна неопределено с ръка. — Е, предполагам, че трябва да се сбогуваме.

Той не можеше да позволи това да се случи.

— Искам да те помоля за една услуга, преди да си тръгнеш — подхвана Рийд. — Би ли ми подала дрехите. — Той посочи ризата и панталона си, които висяха на кукичка в ъгъла на стаята. — Ще ти бъда благодарен, ако ги оставиш на леглото.

— Дрехите ти? Нали нямаш намерение да ставаш?

Рийд не й отговори.

— Не бива да ставаш, докато доктор Кар не ти разреши.

— Частити… — Той умишлено й внушаваше чувство за приятелска близост, като я наричаше по малко име за пръв път. — Не се притеснявай за мен. Влакът ти ще отпътува всеки момент.

— Но…

— Аз ще направя, каквото е нужно…

— Доктор Кар ще намери някой, който да ти помогне.

— Ще си изпуснеш влака. — Той погледна часовника. — Заминава след десет минути.

— Доктор Кар познава всички в този град. Сигурно ще знае къде да намери човека, който търсиш.

— Едва ли ще е трудно да го намери. В пощата би трябвало да има съобщение за мен, където се казва къде да се срещнем. Но аз вече се чувствам по-добре. Мога да се справя и сам.