Илейн Барбиери - Непорочност

— Така си е — Докторът изсумтя и се обърна към Рийд. — Това е Сали Грийнууд, жената, за която ви говорех.

Сали се изсмя отсечено, докато пристъпваше към леглото да прибере подноса.

— Радвам се да се запозная с вас, преподобни. Каквото и да ви е казал докторът за мен, не ще да е било много хубаво, ако съдя по погледа ви като ме видяхте на вратата.

— Погледът на пастора няма нищо общо нито с теб, нито пък с мен, Сали. — Доктор Кар повдигна гъстите си вежди. — Преподобният не е такъв човек, че да си го признае, но през последния час очакваше не друг, а жена му да влезе през тази врата.

— Не мога да го обвинявам за това. — Сали въртеше сръчно подноса в ръцете си и очевидно й се искаше да си побъбри. — Не знам какво я задържа все още навън. Дойде да се изкъпе преди известно време, а после я видях да върви по улицата към гарата. Помислих си, че преподобният отец Фарел я е изпратил да купи нещо или…

Рийд се обади за пръв път.

— Кога беше това?

Гримираното лице на Сали придоби замислено изражение.

— Преди около час.

— Час ли? — Рийд свъси вежди.

— Тя наистина е много приятна млада жена. — Сали го наблюдаваше така внимателно, че дори безчувственият на вид Рийд Фарел започваше да се чувства неудобно. — Казах й, че откакто почина отец Стайлс, никой свещеник не е стъпвал на индианска територия. Оттогава все им обещават да изпратят някой да го замести. Сигурна съм, че много ще се зарадват да ви видят, особено с такава млада и хубава съпруга, и…

— В мисията…

— Точно така. Натам сте тръгнали, нали? Вече казах на жена ви, че не разбирам защо ви е трябвало да минавате през Седалия, щом сте могъл да хванете влака направо за Бакстър Спрингс и оттам да вземете пътнически фургон.

— Да, но първо трябваше да се погрижа за нещо тук.

— И аз така си помислих. Но жена ви сякаш не знаеше нищо по въпроса.

— Не обичам никой да си навира носа в моите работи.

— Чувала съм, че някои мъже разсъждават така. — Сали го изгледа проницателно за последно, преди да се обърне рязко към вратата. — След около час пак ще ви донеса нещо за ядене.

— Добра идея, Сали — кимна одобрително доктор Кар. — Отец Фарел трябва да възстанови силите си.

Потънал в мислите си, Рийд дори на разбра кога Сали е излязла. Обмисляше информацията, която току-що беше получил. В някаква си мисия на индианска територия очакваха да пристигнат свещеник и неговата съпруга. Стори му се доста удобно. Ако наистина познаваше тази част от страната толкова добре, колкото се надяваше, вестта вече трябваше да се е разпространила. Накъдето и да тръгнеше, това щеше да е удобно прикритие.

Мислите му бяха грубо прекъснати от поредния остър пристъп на болка в бедрото му. Рийд изруга наум.

— Ще ви дам лекарство за облекчение на болката, ако желаете.

Рийд поклати глава. Не можеше да си позволи някакво прахче да замъглява съзнанието му — не и в този момент. Щеше да се нуждае от цялата си воля, ако искаше да нареди нещата, когато Частити се върнеше. Познаваше добре тези благонравни момиченца. Всичките бяха еднакви.

Но къде, по дяволите, се губеше тя!

Влакът заминаваше за Канзас Сити само след половин час! Трябваше да го открие! Приковала поглед в земята, докато изминаваше пътя до гарата за трети път, Частити почувства да я обзема нарастваща паника. Нещата не отиваха на добре.

А само преди час, докато се излежаваше лениво в топлата вана, си беше помислила, че злощастната върволица от неприятности, които я бяха връхлетели така неочаквано преди два дни, скоро ще бъдат забравени. В джоба си имаше билет. Влакът заминаваше само след два часа, а тя най-накрая беше взела решение да стори точно това, което отец Рийд Фарел й бе наредил да направи — да се махне завинаги от живота му.

Спомняше си чувството на задоволство, с което бе излязла от ваната. Най-после се чувстваше чиста и освежена, и след като си наложи да изхвърли арогантния свещеник от мислите си, започна да сресва оплетените възли в косата си.

Но задоволството й мигом се стопи, щом облече простата на вид рокля, която си бе купила от похотливия търговец. Нужен й беше само един поглед в замъгленото огледало, което Сали услужливо й бе заела, за да се ужаси от вида си. Леля Хариет и леля Пенелопе не одобряваха светлите дрехи. Те несъмнено щяха да смръщят вежди при вида на бледосинята, памучна рокля и квадратното деколте, което разкриваше оскъден изглед към заоблените форми отдолу. А после щяха да й кажат, че е твърде… фриволна. И докато се бореше с копчетата на гърба си, Частити с ужас осъзна, че цветът на тази дреха едва ли ще е единственият й проблем.