Илейн Барбиери - Непорочност

Но сестрите й бяха живи. Струваше й се, че долавя ритъма на сърцата им, когато стискаше медальона на гърдите си — същия медальон, какъвто баща й бе дал на всяка една от трите. Сигурна беше също, че ще ги открие, стига само да намери куража да опита.

Макар никога да не го бяха признавали гласно, Частити знаеше, че леля Хариет и леля Пенелопе не споделяха нейната увереност — също както знаеше, че с дълбоко вродения си консерватизъм двете жени се смущаваха от яркия цвят на косата й и настойчивите къдрици. Те намираха този цвят за неприличен, защото предизвикваше твърде много коментари, и я подтикваха да го прикрива, доколкото е възможно, и да пристяга здраво буйните си къдрици. И понеже дълбоко в сърцето си знаеше, че възрастните жени са водени само от добри чувства, тя потискаше детинската си гордост и безропотно следваше съветите им.

— Искаш ли още малко гореща вода, мила?

Частити вдигна поглед и видя Сали Грийнууд, застанала над ваната с кофа гореща вода в ръка. Чертите на по-възрастната жена бяха ярко подчертани с цветни мазила, косата и бе изсветлена до златисто русо, а закръглената й фигура бе облечена в рокля, очевидно предназначена за по-млада жена. Частити неволно си помисли, че леля Хариет спонтанно би заявила, че видът на тази жена е твърде предизвикателен, а леля Пенелопе щеше гласно да възроптае срещу прямото неодобрение, но вътрешно щеше да се съгласи със сестра си. Частити обаче надникна в силно почернените очи на Сали и видя само загриженост и топлота.

— Да, Сали, би било чудесно — отвърна тя.

Сали изля бавно водата.

— Доктор Кар ми каза, че пасторът бил много зле. Току-що му отнесох поднос със храна, но докторът го взе на вратата и изобщо не можах да го видя. Надявам се, че вече се чувства по-добре.

Частити упорито избягваше погледа на по-възрастната жена. Тя вдигна отново кесията и затърка ожесточено рамото си.

— По-добре е. Но ще мине доста време, преди инфекцията да се изчисти напълно.

Сали поклати съчувствено глава.

— Докторът спомена, че непрекъснато мърморел за някаква мисия и как закъснявал да се срещне с някого. Казва, че изглежда много притеснен. Те отдавна го чакат, нали знаеш.

Частити се сепна от изненада.

— О… да, предполагам, че го чакат.

— Знам го със сигурност, защото работих известно време със стария пастор, докато ги покръстваше.

Частити не съумя да прикрие изумлението си.

Сали се разсмя.

— Не ти приличам много на човек, който ще посвещава людете в правата вяра, нали? Е, истината е, че не винаги съм била такава. — Сали се облегна на стената и замислено подхвана: — През по-голямата част от живота си работих в една пивница, точно като тази през улицата. Никога не съм била хубава като теб, но имаше време, когато мъжете наистина си падаха по мен. Това беше отдавна, разбира се.

Частити се почувства длъжна да се възпротиви:

— Е, това не е съвсем вярно.

— Не се притеснявай. Аз не се плаша от истината.

Сали се усмихна.

— Но по някое време започнах да се чувствам някак празна отвътре. Ти си жена на свещеник, знаеш какво имам предвид.

Частити почувства угризения на съвестта, че крие истината от тази жена, но си замълча.

— И тогава извадих изпод дюшека всичките пари, които бях спестила, и купих този хотел. Това се оказа добър начин да си изкарвам прехраната. Припечелвах добре, но продължавах да се чувствам празна отвътре. И тогава срещнах отец Стайлс. Божичко, толкова беше стар, че някой трябваше да се грижи за него, иначе никога нямаше да се върне жив от онази дива пустош. Затова оставих хотела в ръцете на един приятел и тръгнах на път с него. Но той почина преди година.

— Съжалявам.

— Оттогава в мисията, която той отвори на индийска територия, не е имало пастор. Но наскоро им казали, че някакъв свещеник пътувал насам. Свещеник и неговата съпруга. Е, сигурно ще се изненадат да видят, че жената на свещеника е толкова млада.

— Е, аз не съм чак толкова млада!

Това пък защо ли го каза?

— Както и да е, за мен е добро стечение на обстоятелствата, че пасторът се е разболял и трябваше да отседне в Седалия, преди да стигне Бакстър Спрингс, защото иначе никога нямаше да се запозная и с двама ви.

— Отец Фарел — искам да кажа Рийд… Той нямаше намерение да пътува за Бакстър Спрингс. Целта му беше Седалия и беше решен да стигне дотук на всяка цена.

— Наистина ли? — Сали вдигна недоумяващо рамене. — Не мога да го разбера. Бакстър Спрингс е на границата на индианските територии, но предполагам, че няма нищо лошо човек да мине по пътя, който познава най-добре.