Илейн Барбиери - Непорочност

Без дори да погледне към Рийд, Частити отвори безмълвно вратата и пристъпи в коридора.

Потънал в мислите си, Рийд дори не осъзнаваше, че все още е вторачен в затворената врата, докато не го сепна грубия глас на доктор Кар:

— Вие наистина сте тежък случай! Не знам как изобщо живее с вас. Сигурно наистина ще е по-добре, ако изобщо не се върне!

— Ще се върне.

Доктор Кар изсумтя презрително.

— А вие сте дяволски арогантен за божи служител.

— Това не е арогантност. — Рийд свъси вежди и изруга наум, щом го заля поредната вълна на слабост. — Просто съм гладен — заяви той с равен глас.

— Сали трябва всеки момент да ви качи поднос с храна. — Доктор Кар замълча за миг, а после добави: — Може и да съм стар доктор от малко, провинциално градче, но смея да твърдя, че познавам хората. И нещо ми подсказва, че този път стигнахте твърде далеч. Тази жена няма да се върне!

— Ще се върне.

— Глупав арогантен…

Рийд не си направи труда да му отговаря, докато лекарят сипеше гневни ругатни над докторската си чанта. Вместо това вдигна тайничко грозните очила с телени рамки от земята край леглото си и доволно ги пъхна под възглавницата си.

Отдавна не се беше чувствала така добре!

Опряла гръб в стената на тясната вана, Частити си спомни с какво изумление влезе в примитивната баня. След всичко онова, което бе изживяла през последните дни, сигурно трябваше да е подготвена да види и това помещение, което представляваше просто една барака, залепена за хотелската сграда, и необичайната вана, която представляваше просто един голям леген, закрепен на стойка, която й се струваше твърде крехка, за да издържи дори и нейното тегло. Все още твърде разгневена от последния си разговор с преподобния Рийд Фарел, за миг си бе помислила да се откаже от идеята за топла баня. Но всичките й съмнения се разсеяха в мига, в който топлата вода докосна кожата й.

Наслаждавайки се на димящата вода, Частити въздъхна шумно и още известно време се остави на топлата й ласка. После посегна към рафтчето зад себе си и взе кесията за къпане и сапуна, които по-рано бе закупила от безочливия търговец. Докато сапунисваше ожесточено тялото си, ненатрапчивият аромат на рози се блъсна в ноздрите й и Частити въздъхна отново. Леля Хариет и леля Пенелопе не обичаха ароматните сапуни, но тя обожаваше уханието на рози. Кой знае защо, този мирис извикваше в съзнанието й спомена за нейната майка и живи картини от безвъзвратно отминалите дни, когато трите със сестрите й се къпеха в обща вана. Помнеше силния аромат на рози, докато майка им щателно ги търкаше със сапуна. Помнеше също, че този аромат често бе придружен с настойчивото бърборене на сестрите й.

— Не е честно, мамо! Косата на Частити е по-хубава от нашите!

— Това не е вярно — клатеше глава майка й. — Вярно, косата на Частити е по-ярка на цвят, но пък косата на Хонести 3 3 honesty — честност, почтеност — Б.пр. е черна и тежка като сатен, също като тази на ирландската прапрабаба на баща ви. А косата на Пюрити 4 4 purity — чистота, непорочност — Б.пр. е с цвета на узрели жита, също като моята. Баща ви се гордее и с трите ви. Той обича да повтаря, че и трите му дъщери са истински красавици.

— Знам, обаче косата на Частити е къдрава, като на татко, и така е по-красива.

— Иска ми се да имах коса като на татко.

— Не е честно!

А по-късно, вече в леглото, докато сестрите й милваха косите й, не пропускаха да й кажат:

— Ти си щастливка, Частити.

В гърдите й се зароди познатата тъга. Не помнеше кой знае какво от сестрите си, но добре си спомняше, че Хонести беше най-красивата и с най-силен характер от трите им. Спомняше си също, че Пюрити имаше ангелско лице, но често поставяше на изпитание търпението на баща им с пакостливата си натура. Помнеше, че се чувстваше най-щастлива, когато подтичваше след двете си по-големи сестри и че много се гордееше с факта, че е наследила червените къдрици и кафяво-зеленикави очи на баща си. Помнеше също как се покатерваше в скута му и опираше нос в неговия, и с такава сила го притискаше, че той избухваше в смях. Обичаше да чува смеха му и не познаваше по-голямо щастие от това, да се сгуши в скута му, а той да я обгърне с ръце.

Частити избърса непокорната сълза, която се стичаше по бузата й. Родителите й бяха загинали в онзи омразен ден, когато придошлата река обърна фургона им, сигурна беше в това. Ако не бяха, те със сигурност щяха да открият нея и сестрите й и отново да съберат семейството.