Пол Андерсън - Господарят на хилядите слънца

Лейърд трескаво не откъсвал очи от лоста. Той бил така обикновен. И като си помисли човек, че от наклона му спрямо щита на който е поставен, зависи цялата история на космическите завоевания. Отместил трудно погледа си и се спрял на облака враждебни кораби. Колкото се може по-спокойно извадил цигара. Ръцете му треперили, докато я запалвал. Дръпнал дима трескаво. По челото му избило пот. Той чакал напрегнато.

Джоана се приближила към него. Тя не подозирала нищо! Зад нея вървели няколко офицери. Очите и сияели, на бузите играела свежата червенина на радостната възбуда, а блясъка на на косите й изглеждали като разтопена мед.

„Колко е красива! — помислил Лейърд. — Защо точно на него се паднала възможността да я направи нещастна?“

— Дариеш! — в гласът й звънял възторг. — Адмиралът иска да ви види. Поканен сте на неговия кораб. Вероятно, ще поиска да разбере действието на оръжието. После флотът се насочва към Слънцето. Ние ще бъдем в авангарда. Дариеш, мой мили Дариеш! Ние ще спечелим тази война!

„Сега е момента“ — мисълта на Лейърд накарала ръката да се стрелне към лоста.

Веднага сработило подсъзнанието на Дариеш и ръката се спряла на половината път.

Не!

Но как така? Как…

Скритата половина на Дариеш се обърнала към Лейърд и той разбрал, че е загубил играта.

Всичко било невероятно просто. Дариеш го спрял. Задържал ръката му с волята си. Докато той, Лейърд е спал, уирданецът продължавал да тренира подсъзнанието си. Но не бил отчел едно: той по време на съзнателно създаден сомнабулизъм написал писмо на Джоана, в което съобщавал истината. Той го поставил така, че да го открият, когато търсят причината за този странен паралич. В писмото е бил даден съвет да държат тялото му под стража, докато не му се удаде да постигне и овладее напълно уирданската психиатрия: наркотици, електрически полета, хипноза. Именно тези начини изтласкали и него.

Джанярдите били близо до победата.

— Дариеш — като от мъгла се появило лицето на Джоана и гласът и звучал някак си далечен и помръкнал, заглушаван от вътрешния спор. — Скъпи, Дариеш, какво ти става? Лошо ли ти е?

През това време уирданецът увещавал първичния собственик на тялото:

— Най-дбре е да се предадеш, Лейърд. Аз мога да запазя твоето „аз“ и писмото ще унищожа; така никой нищо няма да узнае. Както виждаш, сега мозъкът ми е напълно отворен за тебе. Сега играя честно. Уважавам те и не искам с нищо да ти навредя. Но те съветвам да се предадеш или ще ми се наложи да те прогоня от собственото ти тяло.

Предлагали му бавна смърт. Той претърпял поражение в непокорството си и като резултат трябвало да загине. Сега не бил способен да мисли ясно. Измърморил:

— Предавам се! Ти победи, Дариеш!

Тялото рухнало на пода.

— Какво ти става? — Джоана се спуснала към него.

Дариеш се усмихнал объркано.

— Нещо съм изморен. Изглежда не съм овладял напълно чуждата нервна система. Скоро ще ми мине. Вече се чувствувам по-добре. Да вървим.

В този миг ръката на Лейърд дръпнала лоста.

Дариеш закъснял с командата си. Той завикал, като се постарал да овладее ръката, а тялото отново се загърчило в пристъпа на обхваналия го паралич.

Съзнанието на Лейърд се възстановило и в него се смесили мъката от поражението и облекчението от победата. Трескаво започнал да разсъждава:

— Никой не видя, какво направих. Те гледаха само лицето ми. Смъртоносната радиация е тук. Ако не ми се подчиняваш, ние ще загинем.

Всичко се оказало елементарно. Като изучавал паметта на Дариеш, Лейърд се запознал и с методите за тренировки на подсъзнанието. Предвидял скритата половина на чуждия мозък и разбрал, че уирданецът е замислил нещо. Затова изпратил сам на себе си следхипнотичната заповед. В ситуацията, когато изглеждало, че губи безвъзвратно, съзнателната му част се предала, а подсъзнателната заповядала на ръката да премести лоста.

— Бързо се съгласявай, Дариеш! Ти като мен обичаш живота. Заедно ще избягаме от този ад.

Дариеш едва изцедил от устата си:

— Ти спечели, Лейърд…

Тялото се надигнало и тръгнало към секцията, където се намирал капитанския катер. Невидимите лъчи на смъртта пронизвали всичко живо. Само след три минути нервната система ще бъде разрушена.

— Нещо си много бавен! Джоана, да бягаме, бързо!

— Защо? — тя изплашено се спряла и погледнала офицерите си. По лицата им се появило подозрение. — Дариеш, какво означава това?

— Капитане! — един офицер изкочил напред. — Капитане… Той премести лоста. Той иска да напусне кораба. Никой от нас не знае, какво има в механизмите му.