Пол Андерсън - Господарят на хилядите слънца

— Естествено, личността на Лейърд е загинала, аз просто съм я погълнал, като съм възприел целият му багаж знания, но над тях се извисявам аз — Дариеш от Уирда. На вашите услуги, мадам.

Тя прехапала устни.

— За какви услуги става дума? Ти застреля четири мои хора.

— Не бързайте, мадам. Разберете ме правилно. Когато се осъзнах и миг нямах да обмисля положението си. Тогава за мен милионите години, които ни разделят, не съществуваха. Аз току-що седях в лабораторията пред скенера, усещах мек световъртеж и… изведнъж се оказах в чуждо тяло. Нервната система на бившия стопанин бе парализирана от шока на появата ми, а аз още не можех отчетливо да мисля. Само схванах мисълта на Лейърд, че ме обкръжават смъртни врагове, убийци, които се стремят да унищожат и мен и планетата ми. Сработи елементарният инстинкт за самосъхранение. Освен това бе необходимо да се освободя от неговата личност, за да действувам нормално. Успях. Съжалявам за хората ви, но се надявам, да компенсирам смъртта им…

— Хм… ти се предаде, когато нямаше друг изход.

— Казано честно, така е… Но бях решил да го направя в удобен момент. — Очите й не се откъсвали от скалата на която стрелката се колебаела между живота и смъртта. — Аз се намирам на ваша територия. Вие побеждавате в една война, която за мен не означава нищо. Но когато се задълбочих в ситуацията, реших, че за човешката раса, като цяло, най-добре ще бъде вие, джанярдците, да победите. Историята ни учи, че когато се появяват култури, които в империите наричат варварски, те в действителност се оказват потенциално по-прогресивни и побеждават тези, които са отживяли времето си и са консервативни. Резултатът е скок в бъдещето и необикновен разцвет.

Той забелязал, че непрежението й спаднало и вътрешно затържествувал. Така лесно победил тази представителка на зачената наскоро цивилизация. Всичко което трябвало да направи, било да лъже гладко в съответствие с разбирането й за обкръжаващия свят. Ето така тя вече няма да мисли за него като за враг.

Сините очи се надигнали към него и тя разтворила устните си.

— Ти… ще ни помогнеш ли? — прошепнала тя.

Той побързал да отвърне с готовност:

— Естествено. Знам принципите и конструкциите на всички машини. Искрено казано, с тях може да се унищожават цели планети. Разглеждайки ги, вашите учени не биха разбрали и половината. Аз ще ви покажа, как действуват — той повдигна рамене. — Разбира се, срещу съответно възнаграждение. И без да ви лъжа, това ще бъде необикновено заплащане. Властта над света трябва да остане под контрола на този, който познава законите му и не може да греши по невежество. Иначе ще стане катастрофа.

Неочаквано тя станала, пъхнала пистолета в кобура, усмихнала се и му протегнала ръка. Той я стиснал силно, поколебал се миг, а после се навел към нея и я целунал. Тя неволно се дръпнала назад, изчервила се, полуизплашена и полузарадвана.

— Това не е честно! — протестирал Лейърд в глъбините на съзнанието. — Бедното момиче няма оръжие против лъжите ти. Тя не познава такова нещо като кокетството. За нея любовта не е игра, а нещо възвишено, загадъчно и…

— Казах ти, млъкни! — отряза го Дариеш. — Работата не е в това. Дори и да установим с нея контакт, корабът ще продължи да се намира в ръцете на бдителни врагове. Святата ни цел оправдава всички средства. Дръж се добре!

Той заобиколил масата, приближил се до нея и я хванал за ръцете.

— Нужно е нещо да ти призная — казал той и се усмихнал тъжно, което свидетелствувало за страданията предизвикани от избликналите спомени. — Преди милион години обичах една жена. Това бе на Уирда… Вие ми напомняте за нея.

Тя се дръпнала неволно назад.

— Не мога да повярвам — зашепнали устните й. — Вие… не сте от нашето време… Знаете и умеете така много. До вас се чувствувам като малко дете. Дариеш, страх ме е.

— Не бива да се страхуваш, Джоана — опитал се да бъде нежен. — Всичко което притежавам и владея, всъщност е и твое. — в гласът му се промъкнало тъга. — Джоана, аз не мога да бъда сам, нужно ми е да общувам с някой. Вие даже не можете да си представите, какво означава да се съживите милиони годиин след гибелта на родината. Аз се осъзнах така самотен… О, позволи ми, макар и рядко, да идвам при тебе и да разговаряме като приятели. Помогнете ми да забравя изминалото време. Самотата. Смъртта. Ти… си ми нужна!

Тя се смутила и навела очи, а после казала:

— Това няма да бъде добре, Дариеш. Прието е, капитанът на кораба да няма приятели. На тази длъжност се намирам заради способностите ми. О, комети! — на това място тя се разсмяла с усилие. — Впрочем… Да изчезнат всички съмнения в космоса. Идвай, разбира се, идвай. Надявам се, да не открият нищо неестествено в това.