Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Дай път! Дай път!

КАСИЙ

Какво се буташ тук!

Във Капитолия се дават просби!

ПОПИЛИЙ

Желая ви добра сполука днес!

КАСИЙ

Сполука във какво, Попилий?

ПОПИЛИЙ

Сбогом!

БРУТ

Какво ти пожела Попилий Лена?

КАСИЙ

Добра сполука. Май че сме разкрити!

БРУТ

Следи го! Виж, насочва се към Цезар!

КАСИЙ

По-бързо, Каска! Ще ни изпреварят!

Какво да правим, Бруте? Ако знаят,

аз няма да се върна жив оттук!

Ще се убия!

БРУТ

Успокой се, Касий!

Попилий му разказва нещо друго.

Виж как му се усмихва, а и Цезар

не сменя вид.

КАСИЙ

Требоний си го бива —

виж как извежда настрани Антоний!

Требоний и Марк Антоний излизат.

ДЕЦИЙ

Метел къде е? Време е да тръгва

със своето прошение към Цезар!

БРУТ

Готов е! Да се струпаме след него!

ЦИНА

Ти, Каска, не забравяй! Удряш пръв!

ЦЕЗАР

Готови ли сме? Е, какви неправди

налага се да бъдат отстранени

от Цезар и Сената му? Да чуем!

МЕТЕЛ

О, всемогъщи и всевиши Цезар,

семейството на Цимбрите поднася

сърцето си в нозете ти…

ЦЕЗАР

Метел,

преди да почнеш, трябва да ти кажа,

че тез поклони и приятни думи

способни са кръвта да развълнуват

в обикновен човек и да го тласнат

закон и обичаи да превърне

във детски залъгалки; но не смятай,

че Цезар има толкоз буйна кръв,

та благородството й да се стапя

от същите неща, които действат

върху глупците — сиреч сладки думи,

подмазване, въртене на опашка

и тям подобни! Брат ти е заточен

с редовен указ и ако за него

речеш да ми се кланяш и умилкваш,

ще те изритам като мръсно пале!

Знай, Цезар, който не онеправдава,

неоправдани милости не дава!

МЕТЕЛ

Не ще ли се намери нечий глас

по-сладък в Цезаровото ухо,

та да издействува да бъде върнат

изгнаният ми брат?

БРУТ

Не съм ласкател,

ала ръката ти целувам, Цезар,

с молба да позволиш на Публий Цимбер

да се завърне!

ЦЕЗАР

Бруте!

КАСИЙ

Милост, Цезар!

Виж Касий, паднал в твоите нозе,

те моли да простиш на Публий Цимбер!

ЦЕЗАР

Смекчил се бих, да бях на вас подобен.

Да можех да се моля, бих могъл

и да отстъпвам на молби. Но аз съм

като Полярната звезда, която

по неподвижност и непроменливост

е без съперница. Небето горе

осеяно е със безброй искрици,

от огън всичките и с блясък всяка,

ала сред тях едничка тя не мръдва

от свойто място. Тъй е и в света —

гъмжи от хора той и всички те

са плът и кръв и всеки е с разсъдък,

но между тях единствен зная, който,

надсмиващ се на всеки външен тласък,

стои на място, и това съм аз!

Ще го докажа и на дребно с Цимбер:

аз бях за туй да бъде той заточен

и съм за туй такъв да си остане!

ЦИНА

О, Цезар!

ЦЕЗАР

Млък! Олимп не се премества!

ДЕЦИЙ

Велики!

ЦЕЗАР

Бруте, всуе коленичиш!

КАСКА

Ръка, наместо мене говори!

Пробожда го. Останалите се нахвърлят върху Цезар.

ЦЕЗАР

И ти ли, Бруте? Смърт, тогава идвай!

Умира.

ЦИНА

Свободни сме! Тиранството е мъртво!

Летете! Възвестете свободата

по всички улици!

КАСИЙ

И неколцина

да се качат на градските трибуни

и викат: „Да живее свободата!“

БРУТ

Народ, сенатори, спокойно! Стойте!

Амбицията си плати дълга!

КАСИЙ

Брут на трибуната!

ДЕЦИЙ

И Касий също!

БРУТ

Къде е Публий?

ЦИНА

Тук, до смърт уплашен!

МЕТЕЛ

Да се държим един до друг, че някой

привърженик на Цезар…

БРУТ

Няма нужда!…

Бъди спокоен, Публий! Нищо лошо

не ще се случи нито с теб, ни с друг.

Кажи това на всички!

КАСИЙ

И върви си,

че тръгне ли народът срещу нас,

и твойта старост може да пострада.

БРУТ

Да, нека за извършеното плащат

еднички извършителите. Тръгвай!

Влиза Требоний.

КАСИЙ

Антоний де е?

ТРЕБОНИЙ

Скри се у дома си!

Мъже, жени, деца крещят и бягат,

дошъл е сякаш краят на света!

БРУТ

Да бъде, Парки, както сте решили!

Че смърт ни чака, знаем; срока само

желал би всеки да си продължи.

КАСКА