Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

кънтял от конско цвилене и стон

на умирающи и звън на брони,

а призраци пищели и скимтели

из улиците. Тез неща, о, Цезар,

не са без смисъл. Страх ме е от тях!

ЦЕЗАР

Кога човек избягал е от нещо,

предначертано му от боговете?

Не, Цезар ще излезе! Тези знаци

засягат всички в Рим, не само мен.

КАЛПУРНИЯ

За смърт на знатен тъй небето свети;

бедняците умират без комети!

ЦЕЗАР

Страхливецът мре приживе сто пъти;

храбрецът вкусва от смъртта веднъж.

От всички чудеса на този свят

най-чудното за мен е туй, че може

човек да се страхува от смъртта,

когато знае, че е неизбежна

и следователно…

Влиза отново Слугата.

Какво предсказват?

СЛУГАТА

Съветват Цезар да остане вкъщи.

Като изкормили едно животно,

видели, че то нямало сърце.

ЦЕЗАР

С това клеймят страха ни боговете:

животно без сърцатост ще е Цезар,

уплаши ли се да излезе днес.

Но Цезар няма да постъпи тъй!

Опасността сама отлично знае,

че Цезар по-опасен е от нея.

Чада сме с нея на една лъвица,

но аз бях мъжкото и по съм страшен,

и Цезар ще излезе!

КАЛПУРНИЯ

Господарю,

самоувереност подронва в тебе

разсъдъка. Недей излиза днес!

И нека бъде мой страхът, не твой!

Ще пратим Марк Антоний във Сената

да съобщи, че си неразположен.

Послушай ме, на колене те моля!

ЦЕЗАР

Съгласен. Ще изпратим Марк Антоний.

Оставам зарад твоята прищявка.

Влиза Деций.

Ха, ей го Деций! Той ще им го каже.

ДЕЦИЙ

Привет на Цезар! Благородни Цезар,

дошъл съм да те взема за Сената.

ЦЕЗАР

И то навреме, за да поздравиш

от мое име мъдрите ни старци

и да им предадеш, че днеска няма

да дойда във Сената. „Че не мога“ —

ще е невярно; „че не смея“ — дваж.

„Че няма“ — точно тъй ще кажеш, Деций.

КАЛПУРНИЯ

Защото не е здрав.

ЦЕЗАР

Да лъже Цезар?

Нима прострях десница тъй далеч,

за да не смея правдата да кажа

на трима дряхли старци? Тъй ще кажеш:

„Че няма днес да дойде във Сената!“

ДЕЦИЙ

О, всемогъщи Цезар, обясни ми

причината, за да не се изсмеят,

когато им го кажа просто тъй.

ЦЕЗАР

Причината е в личната ми воля.

Не ща да дойда, и това им стига.

На теб един — понеже те обичам —

ще обясня: задържа ме във къщи

Калпурния. Сънувала таз нощ,

че сякаш от фонтан със сто гърла

от мойта статуя шуртяла кръв

и римляни с усмивки се тълпели

и миели ръцете си в струите.

Тълкува тя съня си като знак

за предстоящо зло и на колене

изнуди ме да не излизам днес.

ДЕЦИЙ

Превратно тълкувание! Сънят й,

напротив, обещава само радост:

кръвта от твойта статуя, в която

усмихнатите римляни се къпят,

е знак, че Рим от тебе ще получи

подсилваща го кръв и че край тебе

мнозина знатни хора ще се трупат

за почести, отличия и титли.

Тоз смисъл скрит е във съня, уплашил

Калпурния.

ЦЕЗАР

И този явен смисъл

ти много убедително изтъкна!

ДЕЦИЙ

Ти в него ще се убедиш напълно,

когато съобщя ти, че Сенатът

решил е днеска да ти поднесе

короната на цар. Ако сега

откажеш да присъстваш, току-виж,

размислили. А някой остроумец —

това е близко до ума — ще каже:

„Тогаз почивка дайте на Сената,

додето Цезаровата жена сънува

по-весел сън!“ И ще използват туй,

че ти се криеш вкъщи, за да съскат,

че Цезар се страхува!…

Прости ми, Цезар! Ала обичта

към теб и към успеха ти налага

да ти говоря тъй, а моят разум

подвластен е на нея!

ЦЕЗАР

Колко смешен,

Калпурния, е твоят страх сега!

Срамувам се, че дадох му ухо.

Донесте тогата ми! Ще изляза!

Влизат Брут, Лигарий, Метел Цимбер, Каска, Требоний, Цина и Публий.

Ха, ето, Публий иде да ме вземе!

ПУБЛИЙ

Добрутро, Цезар!

ЦЕЗАР

Заповядай, Публий!

Ха, Брут, и ти, пристигнал толкоз рано?

Добрутро, Каска! Кай Лигарий, Цезар

е бил противни твой, далеч по-мек

от тази треска, дето те суши!

А как сме с времето?

БРУТ

Удари осем.

ЦЕЗАР

Благодаря ви за любезността.

Влиза Антоний.

Я, кой пристига, вдигнал се навярно

направо от пира! Привет Антоний!

АНТОНИЙ

Привет, велики Цезар!

ЦЕЗАР

Наредете

да сложат там!… Виновен съм, задето