Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

почитат те и всеки би желал

да се цениш тъй, както те цени

цял знатен Рим. Тоз тука е Требоний.

БРУТ

Добре дошъл е!

КАСИЙ

Този — Деций Брут.

БРУТ

Добре дошъл и той!

КАСИЙ

А тези тука

са Каска, Цина и Метел.

БРУТ

На всички —

добре дошли! Какви безсънни грижи

не пускат във очите ви нощта?

КАСИЙ

Бих искал да ти кажа две-три думи.

Двамата шепнат помежду си.

ДЕЦИЙ

Натам е изток. Май че съмва.

КАСКА

Не.

ЦИНА

Не „не“, а „да“! Тез дрезгави бразди,

които шарят облаците там, са

вестители на идещия ден.

КАСКА

Сега ще ви докажа, че грешите!

Изгрява слънцето там, по на юг,

където соча с меча си, защото

сме в още младото годишно време.

След месец-два зората ще се пука

по-северно. А истинският изток

е там към Капитолия, там точно!

БРУТ

Един след друг ръцете си ми дайте!

КАСИЙ

И да скрепим решението с клетва!

БРУТ

Не, клетва не! Ако лицата хорски,

душевното страдание, развратът

със дадената власт, ако тез всички

подбуди слаби са — да се откажем

и се завърнем в топлите легла!

А тиранията с око на ястреб

да си кръжи, дорде изгнием всички

от клюна й, един след друг, по жребий!

Но ако тез подбуди крият огън,

достатъчен — а знам, че е така —

за да разпали сетните страхливци

и закали жените с дух на дързост,

тогаз, о, сънародници, кажете

каква ни е потребна друга шпора

освен потъпканите ни права;

и друга полица освен това,

че сме чада на Рим, които знаят

какво е тайна и дадат ли дума,

не шикалкавят; или друга клетва

освен онази между чест и чест,

които са си казали за нещо:

„Ще го извършим или ще умрем“?

Да се кълнат жреци, лъжци, пъзливци,

безсилни старци, кекавци, които

приемат кротко гаврата със тях —

но не и ний! Недейте оскърбява

звука на благородното ни дело

и баграта на храбрия ни дух

със мисълта, че нужно е чрез клетви

да ги доказваме, като се знае,

че всяка капка кръв във римска жила

отделно писва: „Аз съм незаконна!“,

когато притежателят й стъпче

макар и най-нищожната частица

от словото си, хвърлено веднъж!

КАСИЙ

Какво ще кажете за Цицерон?

Дали да го подпитаме? Аз смятам,

че той ще вземе нашата страна.

КАСКА

Добре е да го включим!

ЦИНА

Непременно!

МЕТЕЛ

Да, неговите сребърни коси

ще ни спечелят име пред народа

и купят гласове във наша полза.

Ще си рекат, че неговият разум

е направлявал нашите ръце,

и жарът ни младежки ще се скрие

под пепелта на мъдрата му тежест.

БРУТ

И дума да не става. Цицерон

не встъпва в дело, почнато от други.

КАСИЙ

Тогаз без него!

КАСКА

Вярно, не подхожда.

ДЕЦИЙ

А само Цезар ли ще е засегнат?

КАСИЙ

Добре се сети, Деций. Според мене

не бива Марк Антоний, мил на Цезар,

да надживее своя покровител;

за нас той утре ще е хитър враг

и, знаете, с възможности такива,

че непременно ще ни създаде

не малко грижи. Туй за да не стане,

Антоний трябва да загине с Цезар!

БРУТ

Ще има твърде кървав вид, Кай Касий,

постъпката ни, ако след главата

нарежем крайниците; ще изглежда,

че е била смъртта му плод на злоба,

прераснала във ярост. Марк Антоний

е крак, ръка на Цезар. Нека бъдем

жреци, а не касапи! Ние, Касий,

въставаме против духа на Цезар,

а пък във духовете няма кръв.

Защо не можем да унищожим

духа на Цезар, без да разтерзаем

самия него! Но, уви, щом трябва

кръвта му да се лее, нека, братя,

го сторим храбро, но без ярост, както

поднася се храна на богове,

не както мърша хвърля се на псета!

Сърцата ни да бъдат господари,

които пращат своите слуги

насилие да свършат, а след туй

ги смъмрят строго. Тъй ще стане ясно,

че не омраза, а необходимост

ни е подтиквала, и пред народа

ще бъдем не убийци, а хирурзи,

лекуващи със пускане на кръв!…

За Марк Антоний не берете грижа —

той повече не може да направи,

отколкото десницата на Цезар,

когато Цезар бъде без глава!

КАСИЙ

Страхувам се от него. Толкоз здраво

е свързан той със Цезар, че аз мисля…

БРУТ

Мой драги Касий, не мисли за него!

Щом толкоз го обича, той най-много