Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

КАСИЙ

Значи, ще те чакам.

КАСКА

Да. Сбогом на двама ви.

Излиза.

БРУТ

Какъв е станал само груб и тъп.

А във училище бе жив и бърз!

КАСИЙ

И още е — за доблестни дела,

макар че се преструва на отпуснат.

Таз грубоватост е подправка само

към будния му ум, която прави

словата му да се поглъщат даже

с по-остър апетит.

БРУТ

Навярно тъй е.

Сега ще те оставя. А пък утре,

ако желаеш да си поговорим,

ще дойда у дома ти или ти

ела във моя дом. Ще те очаквам.

КАСИЙ

Добре, ще дойда аз. И помисли

за положението на нещата!

Брут излиза.

Металът ти е благороден, Бруте,

но друг могъл би да те накове

по низък начин. Затова добре е

добрите да общуват помежду си.

Кой толкоз твърд е, че да е напълно

устойчив на съблазни? Цезар има

на мене зъб, но той обича Брут!…

Да бях аз Брут, а Брут да беше Касий,

не бих му се поддавал!… Тази нощ

ще хвърля през прозорците в дома му

писма, написани с различен почерк —

уж от различни граждани — които

ще казват колко неговото име

е тачено във Рим и ще загатват,

че Цезар крие властнически мисли.

Това като направя, дръж се, Цезар,

защото, ако днес не те разклатим,

по-тежки дни ще има да си патим!

Излиза.

Улица в Рим.

Гръмотевици и светкавици. Влизат от разни страни Каска и Цицерон.

ЦИЦЕРОН

Здравей, о, Каска! Придружи ли Цезар?

Защо си тъй задъхан и облещен?

КАСКА

Нима не се вълнуваш ти, когато

вселената се люшка като нещо,

поставено нездраво? Цицероне,

видял съм вихри да ломят и цепят

чепати дъбища; и океана

видял съм да набъбва и да плюва

парцали пяна във ламтеж да стигне

навъсените облаци, но нивга —

до тази нощ — не съм видял огньове

да капят от небето! Или горе

избухнала е гражданска война

или светът ни, дързък с боговете,

ги е накарал да му пратят гибел!

ЦИЦЕРОН

А други чудеса да си видял?

КАСКА

Един прост роб — ти знаеш го на вид —

си вдигна лявата ръка и тя

избухна в плам като дванайсет факли,

събрани в сноп, и въпреки това

остана невредима. По-нататък —

на, още меча си не съм прибрал —

пред Капитолия ме срещна лъв,

изгледа ме враждебно и отмина,

без нищо да ми стори. Там се сблъсках

в тълпа жени със призрачни лица,

които се кълняха, че били

видели хора в пламъци да бродят

по улиците. А среднощен бухал

бил кацнал — казват — вчера сред площада

и бухал сред бял ден. Когато толкоз

учудващи неща се сбират вкупом,

да ми разправя който ще, че те

„били естествени и причинени

от туй и туй“ — аз вярвам, че това са

поличби за страната, във която

са станали!

ЦИЦЕРОН

Наистина това

не е съвсем обикновено време,

но хората тълкуват доста често

явленията, както им се иска,

противно на същинския им смисъл…

Дали ще дойде Цезар утре сутрин

във Капитолия?

КАСКА

Да, той заръча

на Марк Антоний да ти прати вест.

ЦИЦЕРОН

Все пак таз нощ е лоша за разходки.

Прощавай, Каска!

КАСКА

Сбогом, Цицероне!

Цицерон излиза. Влиза Касий.

КАСИЙ

Хей, кой е?

КАСКА

Римлянин!

КАСИЙ

На име Каска,

ако гласът не лъже!

КАСКА

Остър слух!

Какво ще кажеш, Касий, що за нощ, а?

КАСИЙ

Приятна нощ за хора с чиста съвест.

КАСКА

Кой виждал е небето тъй сърдито?

КАСИЙ

Тоз, който виждал е тъй грешен свят.

А колкото до мене, разкопчан,

аз бродих из града, мой драги Каска,

тъй както сам ме виждаш, и предлагах

на гръмотевиците гола гръд,

а синкава светкавица когато

начупваше небето, тичах точно

в мишената на гневния й блясък.

КАСКА

Защо си предизвиквал тъй небето?

Наш дълг е да се плашим и треперем,

когато боговете ни изпращат

като вестители тез кобни знаци!

КАСИЙ

Ти бавно разсъждаваш, драги Каска,

и или нямаш, или не използваш

тез искри на ума, които трябва

да отличават всеки син на Рим.

Измъчен, блед, ти цял си страх и трепет

пред гневното небе, но ако само

запиташе се: „А защо са тези

пламтящи хора и безплътни сенки,

защо лудеят зверове и птици,

защо деца предсказват, старци буйстват,

защо те всички са сменили свойта