Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

И все таки, ако страхът могъл би

да бъде свързан някак с мойто име,

не знам кого бих искал да избягвам,

тъй както този Касий. Той чете

премного книги, наблюдава остро

и вижда в корен хорските постъпки.

Не е привързан към игрите, както

си ти, Антоний. Не обича също

и музиката. Рядко се усмихва,

а стори ли го, сякаш се надсмива

над себе си, че е можал на нещо

да се усмихне. Хора като него

не си намират мир, додето друг

стои над тях. Туй прави ги опасни…

Опасни въобще, а не че аз

самият опасявам се. Защото

аз винаги и всякъде съм Цезар.

Мини отдясно — с туй ухо съм глух —

и честно ми кажи какво си мислиш

за този Касий!…

Тръбен звук. Излиза, следван от свитата си.

КАСКА

Защо ме дръпна? Искаш да говорим?

БРУТ

Да, Каска. Разкажи ни какво точно

се случи днес, та Цезар е ядосан.

КАСКА

Вий двамата не бяхте ли със него?

БРУТ

Не бих те питал, ако беше тъй!

КАСКА

Ами поднесоха му корона. И като му я поднесоха, той я отблъсна с опакото на ръката, ей така. И тогава народът ревна от възторг.

БРУТ

А след това шумяха пак. Защо?

КАСКА

Ами за същото!

КАСИЙ

А след това? Те три пъти шумяха!

КАСКА

И все за същото!

БРУТ

Нима му я поднесоха трикратно?

КАСКА

Трикратно я! И той три пъти я отблъсна, само че все по-меко. И всеки път красавците около мене надаваха рев до небето!

КАСИЙ

Кой точно я поднасяше?

КАСКА

Антоний, кой!

БРУТ

Как стана? Под каква форма, драги Каска?

КАСКА

Формално, точно така! Да ме обесят, ако всичко не беше чиста комедия! Не им обърнах внимание дори! Видях, че Марк Антоний му поднесе някаква корона — и то корона не беше, ами нещо по-малко — и, както ви казах, той я отблъсна. Но според мене с удоволствие би я задържал. Тогава той пак му я поднесе и той пак я отблъсна. Но мене ако питате, не можеше да си отлепи пръстите от нея. И тогава той му я поднесе трети път и той трети път я отблъсна. И колкото пъти я отблъскваше, толкоз пъти оная сган ревеше и пляскаше с изпосечените си длани, подхвърляше мазни шапки и бълваше такива облаци от смраден дъх, задето Цезар беше отблъснал короната, че за малко да го задуши. Тогава той загуби съзнание и се строполи на земята. Само че не можах да се посмея, както трябва, защото, ако бях отворил уста, щях да се нагълтам с нечист въздух.

КАСИЙ

Почакай! Значи, Цезар е припаднал?

КАСКА

Насред пазарния площад и с пяна на устата. Падна и онемя!

БРУТ

Той страда от припадъци. Това е

съвсем възможно.

КАСИЙ

Не, не той, а ние —

ти, аз и Каска — страдаме от разни

припадъци на Цезар!

КАСКА

Не ви разбирам какво искате да кажете, но съм сигурен, че Цезар се изтърси на земята. И човек да не съм, ако тази паплач не му ръкопляскаше и свиркаше като на актьор от театъра, според туй дали им се харесваше, или не!

БРУТ

Когато се оправи, какво каза?

КАСКА

Какво каза! Преди да припадне, като видя, че това стадо от простаци е доволно, че той се отказва от короната, взе, че си разтвори дрехата и им предложи да го заколят. Жалко, че не съм един от тези занаятчии, иначе в пъкъла да ида, ако не бих се хванал за думата му! И после той припадна, значи. А като дойде на себе си, каза, че моли техни милости, ако е направил или изрекъл нещо недобро, да го извинят, защото било от болестта му. Три-четири лигли край мене се разцивриха: „Ах, горкият!“ и веднага му простиха. Но остави ги тях! И да им беше намушкал майките, пак щяха да му простят!

БРУТ

И след това си тръгна мрачен?

КАСКА

Да.

КАСИЙ

А Цицерон? Не каза ли той нещо?

КАСКА

Да, на гръцки.

КАСИЙ

В какъв смисъл?

КАСКА

Ако мога да го кажа, слънце да не видя! Тези, дето го разбраха, се захилиха помежду си и заклатиха глави, но за мене беше гръцки език. Имам и други новини: Марул и Флавий са лишени от правата им на трибуни, задето са смъквали лентите от статуите на Цезар. Сбогом! То бяха толкоз комедии, че кой да ги помни!

КАСИЙ

Искаш ли да вечеряш с мене тази вечер, Каска?

КАСКА

Не мога. Обещал съм другаде.

КАСИЙ

Тогава да обядваме заедно утре?

КАСКА

Съгласен съм. Стига аз да съм жив, ти да не забравиш и гозбата да си я бива!