Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Рим. В градината на Брут.

Влиза Брут.

БРУТ

Хей, Луций! Ставай!…

Не мога по звездите да позная

дали е близо утрото… Хей, сънльо!…

Да можех тъй и аз да се успивам!…

Хей, чуваш ли ме? Ставай, казах! Луций!

Влиза Луций.

ЛУЦИЙ

Желаете ли нещо, господарю?

БРУТ

Занес в библиотеката ми свещ

и ме викни!

ЛУЦИЙ

Разбрано, господарю.

Излиза.

БРУТ

Да, трябва то да стане чрез смъртта му.

Аз лично нямам нищо против него

освен това, че той ламти за власт,

а нрава му как тя ще промени —

това е то въпросът. В слънчев ден

излиза пепелянката — тогава

пътуващият трябва да внимава!

Да го направим цар? Как не! И с туй

да го снабдим с отровен зъб за утре!

Злоупотребата с властта настъпва,

когато разделят се власт от съвест,

пък аз не помня страстите на Цезар

да са надвивали ума у него.

Но знае се, че скромността е стълба

за честолюбието, към която

с лице е то, додето се катери,

но на която само щом достигне

последното стъпало, гръб обръща,

със поглед в облаците. Кой ми казва,

че с Цезар няма да се случи туй?

Да действаме, за да не му се случи!

И тъй като, какъвто е, не дава

мотив за иск, ний трябва да поставим

въпроса тъй: че утре, щом порасне,

ще го даде; и да постъпим, както

постъпваме със змийския зародиш,

отровен в бъдеще — да го убием,

додето е в яйцето си!

Влиза отново Луций.

ЛУЦИЙ

Свещта в библиотеката гори,

но като търсих кремъка, намерих

наблизо до прозореца тоз лист,

скрепен със восък. Зная, господарю,

че той не беше там, като си лягах.

Дава на Брут писмо.

БРУТ

Върви да спиш! До светло има време…

Не са ли утре Мартенските Иди?

ЛУЦИЙ

Не зная, господарю.

БРУТ

Иди и провери във календара!

ЛУЦИЙ

Веднага, господарю!

Излиза.

БРУТ

Небесните излъхвания светят

тъй ярко, че не ми е нужна свещ.

Отваря писмото и чете.

„Спиш, Бруте! Събуди се! Виж се, Бруте!

Нима ще трябва Рим…“ и тъй нататък…

„Заговори! Противодействай! Удряй!

Спиш, Бруте! Събуди се!“

Приканвания като туй не пръв път

подхвърлят ми… „Нима ще трябва Рим…“

Отгатвам по-нататък: „… да трепери

от страх пред едного?“ Кой? Рим? От който

дедите ми прогониха Тарквиний,

когато пожела да стане цар?

„Заговори! Противодействай! Удряй!“

И чакам да ме молят за това?

Ако изправянето е възможно,

обет ти давам, Рим, че ще получиш

от Брут каквото искаш в пълна мяра!

Влиза отново Луций.

ЛУЦИЙ

Петнадесети март сме, господарю.

БРУТ

Добре е… Някой чука! Бягай, виж!

Луций излиза отново.

Не съм склопил очи, откакто Касий

за пръв път ме наостри срещу Цезар!

До изпълнението на един

ужасен ход от първия му подтик

е всичко само някакъв кошмар!

Добрият разум е тогаз в съвет

със страстите, но мир не се постига

и в малката държава на човека

бушува бунт!

Влиза отново Луций.

ЛУЦИЙ

Отвън е зет ви Касий 95 95 „… зет ви Касий…“ — Касий е бил женен за Брутовата сестра Юния. .

БРУТ

Самичък ли е?

ЛУЦИЙ

Не, със още други.

БРУТ

Кои са те?

ЛУЦИЙ

Не зная, господарю.

Нахлупили са шапки над очи

и сгушили лица зад наметала.

Не ги познах.

БРУТ

Пусни ги, нека влязат!

Луций излиза отново.

Това са те. О, заговор, нима

срамуваш се да се покажеш нощем,

когато злото броди в безопасност?

Тогаз къде ли денем ще намериш

тъй тъмна пещера, че да укрие

от хората ужасния ти лик?

Не я търси, о, заговор! Прикрий се

в усмивки и любезности, защото,

излезеш ли със неподправен образ,

и в мрачната чернилка на Ереба 96 96 Ереб (мит.) — според вярванията на древните гърци тъмна област между повърхността на земята и Хадес, през която трябвало да минават душите на мъртвите на път към подземното царство.

ще те узнаят и предотвратят!

Влизат Касий, Каска, Деций Брут, Цина, Метел Цимбер и Требоний.

КАСИЙ

Добрутро, Бруте! Може би ти пречим?

Нахлухме малко грубо в твоя отдих.

БРУТ

От час на крак съм. Цяла нощ не мигнах.

Познавам ли, които са със тебе?

КАСИЙ

Да, всички до един. И всички те