Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

които криеха лица дори от

самата тъмнина!

БРУТ

Вдигни се, мила!

Не искам да те виждам на колене!

ПОРЦИЯ

Да бе по-мил към мен, не би ме виждал!

Кажи ми, Бруте мой, дали се казва

във брачния ни договор, че аз

не трябва да узнавам твойте тайни?

Нима съм част от теб, но само тъй,

доколкото на обед ще деля

трапезата ти, ще услаждам нощем

постелята ти и сегиз-тогиз

ще разговарям с теб? Нима живея

във жалките предградия на твойто

благоволение? Ако така е,

държанка ще е Порция, а не

жена на Брут!

БРУТ

Ти, Порция, си мойта

високоуважавана съпруга,

тъй близка, както алената струя

за моето потиснато сърце!

ПОРЦИЯ

Тогава щях да зная твойте тайни!

Жена съм аз — признавам, — но все пак

жена, която Брут нарече своя;

жена съм аз — признавам, — но все пак,

която дъщеря е на Катон 99 99 Катон — Марк Порции Катон — римски държавник и оратор (95–46 г.пр.н.е.), образец на душевна твърдост. Той бил баща на Брутовата съпруга Порция. Самоубил се в Утика след смъртта на Помпей, чийто привърженик бил. !

Допускаш ли, че бих могла да бъда

безсилна като другите жени

с такъв баща и при такъв съпруг?

Кажи ми свойте тайни и аз няма

да ги разкрия никому, повярвай!

Аз дадох доказателство за твърдост,

нанасяйки си доброволна рана

в бедрото тук; как мислиш? Че аз нея

изтраяла съм и не ще изтрая

да пазя тайните на своя мъж?

БРУТ

О, богове, сторете ме достоен

за тази моя доблестна жена!…

Чуй! Чукат! Порция, сега си влез!

Подир това сърцето ми ще влее

най-скритите си тайни в твойта гръд;

ще ти разкрия всичките си мисли

и разтълкувам всички писмена,

изрязани по тъжното ми чело!

По-бързо! Влизай си!

Порция излиза.

Влиза отново Луций, следван от Лигарий.

Кой чука, Луций?

ЛУЦИЙ

Един човек, желаещ да ви види.

Изглежда болен.

БРУТ

Туй е Кай Лигарий,

когото препоръча ни Метел…

Ти отстрани се!… Кай Лигарий, как си?

ЛИГАРИЙ

Приветства те един безсилен глас!

БРУТ

Във неуместно време си превързал

главата си. Не те желаех болен.

ЛИГАРИЙ

И здрав съм, ако Брут за мене има

опасен подвиг, който носи чест!

БРУТ

Такъв бих имал доблестен и страшен —

да беше здрав слухът ти да го чуе.

ЛИГАРИЙ

Заклевам се във всички богове,

които римляните свято тачат:

забравих болестта си! Цвят на Рим,

потомък славен на достоен корен,

със мощ на заклинател ти пробуди

духа, угаснал в мене! Изпрати ме —

с непобедимото ще се преборя

и — римска дума — ще го победя!

Какво ни предстои?

БРУТ

Такова дело,

че в миг ще оздрави мнозина болни!

ЛИГАРИЙ

А няма ли и неколцина здрави,

които трябва в миг да заболеят?

БРУТ

И туй ни предстои. Ще ти го кажа

по пътя към дома на оногова,

когото то засяга най-отблизо.

ЛИГАРИЙ

Сърцето ми е здраво пак! Води ме!

Аз идвам с теб, готов да сторя нещо,

което сам не знам — на мен ми стига,

че ме предвожда Брут!

Гръмотевица.

БРУТ

Тогава с мен!

Излизат.

Рим. В дома на Цезар.

Гръмотевици и светкавици. Влиза Цезар с домашна дреха.

ЦЕЗАР

Небето и земята цяла нощ

не стихнаха. Калпурния в съня си

на три пъти се сепваше със вик:

„Убиват Цезар! Помощ!“… Хей, слуги!

Влиза Слуга.

СЛУГАТА

Да, господарю?

ЦЕЗАР

Жреците помоли да принесат

животно в жертва и ми донеси

благоприятен отговор от тях!

СЛУГАТА

Отивам, господарю!

Излиза.

Влиза Калпурния.

КАЛПУРНИЯ

Загде се готвиш, Цезар? Да излизаш?

Не, днеска трябва да останеш вкъщи!

ЦЕЗАР

Днес Цезар ще излезе! Няма случай

опасност да е гледала към Цезар

освен в гърба. Щом види го в лицето,

тя в миг се изпарява!

КАЛПУРНИЯ

Цезар, знаеш,

че на знамения не давам вяра,

но тоз път се боя. Освен онуй,

което знаем с теб, един от къщи

описва нови ужаси, видени

от градските пазачи тази нощ;

лъвица сред града родила малки,

изскачали от гробовете мъртви;

а в облаците полкове и роти

от огнени бойци във боен ред

така се сблъсквали, че кървав дъжд

опръскал Капитолия. Просторът