Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

да залинее и умре след Цезар!

Но за Антоний и това е вече

премного, вярвай ми, какъвто е

любител на игрите и разгула!

ТРЕБОНИЙ

Не е опасен. Нека да живее!

От скръб не ще умре и ще си спомня

със смях за всичко…

Бие часовник.

БРУТ

Бройте!

КАСИЙ

Три часът!

ТРЕБОНИЙ

Да се разделяме!

КАСИЙ

Все пак не знаем

дали таз сутрин Цезар ще излезе

от къщи си; защото напоследък

той, който винаги се е надсмивал

на сънища, пророци и поличби,

е станал суеверен, тъй че може

при толкоз непонятни чудеса

и тази нощ, препълнена със ужас,

да чуе туй, което му предричат

авгурите 97 97 Авгури — жреци в древния Рим, които гадаели за волята на боговете по вътрешностите на жертвените животни и полета на птиците. , и да не се яви

във Капитолия.

ДЕЦИЙ

Не е опасно!

Дори ако решил е да не идва,

аз зная как да го разубедя,

защото той обича да му казват,

че еднорогът се лови със дънер 98 98 „… еднорогът се лови със дънер…“ — Изглежда, че според средновековното вярване митичното животно еднорог се ловяло, като ловецът, скрит зад дънер на дърво, го разярявал дотам, че то забождало рога си в дънера и оставало пленено и беззащитно. ,

глиганът — с огледало, слонът — с яма,

лъвът — със мрежа, а човекът — с гъдел,

ала когато казвам му, че мрази

ласкателите, той се съгласява,

дълбоко поласкан. На мен го дайте!

Аз мога върху него да влияя

и той ще дойде, дето ни е нужен!

КАСИЙ

Не, всички ще отидем да го вземем!

БРУТ

Последно беше в осем, нали тъй?

КАСИЙ

Във осем. И недейте закъснява!

МЕТЕЛ

Не се досетихме за Кай Лигарий.

Той мрази Цезар, който го упрекна

за речите му в полза на Помпей.

БРУТ

Върви у тях, Метел! Лигарий има

причини да ми бъде благодарен.

Прати ми го и аз ще му въздействам.

КАСИЙ

Зазаря се. Оставяме те, Бруте.

Приятели, безшумно да се пръснем

и всеки, казаното тук запомнил,

да се покаже верен син на Рим!

БРУТ

И гледайте усмихнато и ведро.

Лицата ви не бива да издават

кроежа ни. Като добри актьори

да издържим до края свойте роли

с устойчив дух и строго постоянство.

На всички ви желая добро утро!

Излизат всички освен него.

Момче! Хей, Луций!… Как дълбоко спи!

Не, няма да го будя. Пий, момченце,

нектара гъст на детския си сън!

Не знаеш ти среднощните рисунки,

които трескавите грижи смучат

от възрастния мозък — затова

тъй крепко спиш!

Влиза Порция.

ПОРЦИЯ

О, Бруте! Мъжо мой!

БРУТ

О, Порция, защо тъй рано ставаш?

Не е добре за крехкото ти здраве

така да го излагаш на хлада!

ПОРЦИЯ

За твойто здраве също! Твърде грубо

измъкна се от ложето ми, Бруте,

а снощи пък от масата внезапно

се вдигна и наоколо закрачи,

намръщен и със скръстени ръце;

а щом попитах те какво гнети те,

ти стрелна ме със нелюбезен поглед;

когато настоях, потърка чело

и вече раздразнено тропна с крак;

отново те запитах и отново

ти само ядно махна ми с ръка

да те оставя; сторих го от страх

да не засиля твойта угнетеност,

и без това немалка, и с надежда,

че тя е настроение летливо,

от тез, които има всеки мъж;

но тя така ти пречи да ядеш,

да спиш, да разговаряш, че ако

лика ти изменила беше, както

обноските ти, аз не бих познала

в теб своя Брут. Кажи, какво те мъчи?

БРУТ

Не съм добре със здравето. Това е.

ПОРЦИЯ

Разумният ми Брут, ако не беше

добре със здравето, би сторил нещо

да се сдобри със него.

БРУТ

Туй и правя.

Добра ми Порция, върви да спиш!

ПОРЦИЯ

Как? Брут е болен, а излиза вън,

разгърден да попива злите пари

на тази влажна утрин? Брут е болен,

а пък, напуснал здравото легло,

излага се на нощните зарази

и предизвиква въздуха мъглив,

от слънце непречистен, да помага

на неговата болест? Не, мой Бруте!

Ти имаш болест във ума, която

по силата на свойто място аз,

жена ти, имам право да узная.

На колене заклинам те във мойта

възпявана навремето си хубост,

в любовните ти клетви и във оня

велик обет, споил ни в обща плът,

разкрий на мен, на свойта половина,

на второто си аз, защо си мрачен

и със кого се среща тази нощ!

Защото зърнах тука неколцина,