Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

накарах ги да чакат!… О, Метел!…

И Цина?… Ха, Требоний! Зная, зная!

За тебе днеска съм прикътал час.

Ала и ти бъди до мен по-близо,

да ми напомняш, че…

ТРЕБОНИЙ

Ще бъда, Цезар!…

Настрани.

Тъй близо, че които те обичат,

ще искат да съм малко по-далеч!

ЦЕЗАР

Сега, пред тръгване, да се почерпим

като приятели!

БРУТ (настрани)

„Като“! О, Цезар,

не всеки, който е „като“, е „всъщност“,

и туй измъчва съвестта на Брут!

Излизат.

Рим. Улица близо до Капитолия.

Влиза Артемидор, четейки писмо.

АРТЕМИДОР

„Цезар, пази се от Брут! Следи Касий! Дръж на разстояние Каска! Не изпускай от око Цина! Не доверявай на Требоний! Наблюдавай Метел Цимбер! Деций Брут не те обича! Кай Лигарий е оскърбен! Всички тези хора имат една мисъл и тя е срещу Цезар. Ако не си безсмъртен, бъди нащрек! Безгрижието проправя път на заговора. Да те закрилят всемогъщите богове! Твой искрен приятел Артемидор.“

Ще чакам тук, та като мине Цезар,

да му го връча уж като просител.

Сърцето ми скърби, че доблестта

погива от зъба на завистта…

Дано го прочетеш! По туй ще видим

дали преде ти още дни Съдбата,

или и тя участва във преврата!

Излиза.

Рим. На същата улица, пред дома на Брут.

Влизат Порция и Луций.

ПОРЦИЯ

Момчето ми, изтичай до Сената!

По-бързо! Какво чакаш още тук?

ЛУЦИЙ

Поръчката, госпожо.

ПОРЦИЯ

Богове,

бих искала да си се върнал тук,

преди да съм могла да ти я кажа!…

Настрани.

Крепи ме, твърдост! Раздели със зид

сърцето от езика ми! Уви,

аз имам мъжки дух, но женски сили,

а непосилно е за нас, жените,

да пазим тайни!… Още ли си тук?

ЛУЦИЙ

Какво да правя? Само да изтичам

до Капитолия и нищо друго?

И да се върна тук, и само толкоз?

ПОРЦИЯ

Да, само толкоз. И да видиш как е

със здравето си твоя господар.

Той днес излезе болен. Погледни

и Цезар какво прави и кои

просители го обкръжават… Чувай!

Момчето ми, какъв е този шум?

ЛУЦИЙ

Не чувам, господарко.

ПОРЦИЯ

Я се вслушай!

Чух смътна глъчка. Вятърът я носи

от Капитолия. Не чу ли нищо?

ЛУЦИЙ

Не, честна дума, нищо, господарко!

Влиза Гадателят.

ПОРЦИЯ

Ела насам, човече! Отде идеш?

ГАДАТЕЛЯТ

От къщи, уважаема госпожо.

ПОРЦИЯ

А колко е часът?

ГАДАТЕЛЯТ

Клони към девет.

ПОРЦИЯ

А Цезар дали вече е отишъл

във Капитолия?

ГАДАТЕЛЯТ

Не е, госпожо.

Аз бързам да го видя как ще мине

на път за там.

ПОРЦИЯ

Със някаква молба?

ГАДАТЕЛЯТ

Да, господарко. Ако Цезар бъде

така добър — за Цезар — да ме чуе,

ще го помоля да направи нещо —

за себе си.

ПОРЦИЯ

Защо? Нима ти знаеш,

че някой иска да му навреди?

ГАДАТЕЛЯТ

Не зная нищо, но допускам всичко.

Привет, госпожо! Улицата тук

е тясна и тълпата подир Цезар

от претори, сенатори и прости

молители ще смачка един хилав

нещастник като мен. Ще ида нейде,

отдето лесно ще го заговоря,

когато той премине към Сената.

ПОРЦИЯ

Аз трябва да си вляза. О, тежко ми,

как немощно е женското сърце!

Мой Бруте, небесата да са с теб

във делото ти!… Май момчето чу!…

Мъжът ми води дело, а пък Цезар

не го подкрепя. Зле ми става! Луций,

изтичай и приветствай господаря!

Кажи му, че съм бодра, и веднага

върни се да ми кажеш как е той!

Излизат в различни страни.

Рим. Пред Капитолия.

Тръбен звук. Влизат Цезар, Брут, Касий, Каска, Деций, Метел Цимбер, Требоний, Цина, Антоний, Лепид, Артемидор, Публий, Попилий и Гадателят.

ЦЕЗАР

Е, дойдоха ли Мартенските Иди?

ГАДАТЕЛЯТ

Да, Цезар, но не са си отишли.

АРТЕМИДОР

Привет, о, Цезар! Прочети това!

ДЕЦИЙ

Требоний моли да се запознаеш

със тази негова смирена просба!

АРТЕМИДОР

О, Цезар, прочети по-първо мойта!

Тя теб засяга! Прочети я, Цезар!

ЦЕЗАР

Което нас засяга — най-накрая!

АРТЕМИДОР

Не я отлагай, Цезар! Прочети я!

ЦЕЗАР

Какво нахалство! Трябва да е луд!

ПУБЛИЙ