Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

изконна и естествена природа

със уродливи пристъпи?“ — тогава

ти би разбрал, че небесата горе

са им придали този дух със цел

видът им да ни стресне и предпази

от уродства във нашата уредба.

Аз бих ти назовал един приличен

на тази буря, който тряска, святка,

събужда мъртви и реве, подобно

лъва на Капитолия, един

не по-голям от тебе или мене

по лични качества, но който днес

вещае зло и страх внушава, както

тез всички извержения.

КАСКА

Намекваш

за Цезар, нали, Касий?

КАСИЙ

Не е важно.

По-важно е, че римляните днеска

приличаме по жили и по мишци

на древните, но — о, злочесто време! —

духът на нашите бащи е мъртъв

и ние сме владени от духа

на своите майки! Женчовци сме, както

личи по игото, което мъкнем!

КАСКА

Наистина, говори се, че утре

Сенатът щял да увенчае Цезар

със царска власт. Той щял да има право

навред, освен в Италия, да кичи

с корона челото си!

КАСИЙ

Аз тогава

ще имам правото да разкрася

с кинжал гръдта си! Касий ще разбие

веригите на Касий! Богове,

с туй правите вий слабия всесилен,

с туй вие побеждавате тирани!

Не могат спря ни каменни стени,

ни медни кули, ни халки железни,

ни душни клетки силния по дух.

Тоз, който морен е от всички тези

окови земни, може всеки миг

да си даде оставка от живота.

Щом аз го знам, то нека знаят всички,

че свойта част от робство съм способен

да хвърля, щом поискам!

КАСКА

И аз също!

Да, всеки роб в ръката си държи

възможността да се спаси от робство!

КАСИЙ

Защо тогава Цезар да ни язди?

Слабак такъв не щеше да е вълк,

ако не бяха римляните стадо;

не щеше да е лъв, ако не бяхме

пред него ний сърнички треперливи!

По-бързо се запалва буен огън

със леки сламки. Що за слама Рим е,

да, що за плява, що за жалък измет,

щом служи да огрява нещо толкоз

нищожно като Цезар?… Но, о, мъка,

къде ме тласна: Може би говоря

на доброволен раб? Тогава, знам си,

за тези думи ще ми искат сметка.

Но мечът ми ме прави безразличен

към всякакви беди!

КАСКА

Ти тези думи

говориш ги пред Каска, а пък той

не е лукав доносчик! Дай ръка!

Ти хората сплоти срещу тирана

и аз надире няма да остана

от най-усърдния!

КАСИЙ

Скрепено, значи!

Знай, Каска, че аз вече убедил съм

известен брой измежду най-добрите

и благородни граждани на Рим

да предприемат с мен едно опасно,

но благородно дело. Те сега

ме чакат под Помпеевия портик,

защото в нощ ужасна като тази

са пусти улиците и видът

на небесата горе е съзвучен

с това, което готвим се да сторим —

тъй кървав е, и огнен, и зловещ!

Влиза Цина.

КАСКА

Закрий се! Някой иде с бързи крачки!

КАСИЙ

Това е Цина. Зная му вървежа.

От нашите е… Де си хукнал, Цина?

ЦИНА

Да търся тебе! Кой е този? Цимбер?

КАСИЙ

Не, туй е Каска. Той се приобщи

към делото ни. Чакат ли ме там?

ЦИНА

А, радвам се!… Каква ужасна нощ!

От нашите двамина са видели

престранни знаци!

КАСИЙ

Чакат ли ме, питам!

ЦИНА

Да, чакат те. О, Касий, да би могъл

да привлечеш и доблестния Брут!…

КАСИЙ

Бъди спокоен, мой любезни Цина!

Вземи тоз лист и скришом постави го

във Брутовото преторско кресло

та пръв да го открие той; а този

в дома му през прозореца хвърли;

а този тука прикрепи със восък

към мраморната статуя на Брут,

великия му прадядо. Щом свършиш,

върни се под Помпеевия портик,

където ще те чакаме. Требоний

и Деций Брут дали са вече там?

ЦИНА

Да, липсва само Цимбер, а и той

отиде да те търси в твоя дом.

Аз тръгвам, за да свърша със листата.

КАСИЙ

И после — под Помпеевия портик!

Цина излиза.

Ти, Каска, тръгвай с мене да отидем,

преди да съмне, в къщата на Брут —

превзели сме три четвърти от него,

след тази среща вече ще е наш!

КАСКА

О, той стои високо във сърцата

на всички в Рим, и туй, което в нас

ще е простъпка, с помощта на Брут

като с алхимия ще се превърне

във нещо добродетелно и ценно!

КАСИЙ

Цената му и ползата от него

ти правилно изтъкна. Тръгвай с мен!

Среднощ е вече, а до утре трябва

да го събудим и доубедим!

Излизат.