Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

проклятието си.

АНТОНИЙ

Не ще забравя.

Каквото каже Цезар, е закон!

ЦЕЗАР

Започвайте! Най-малкият ни обред

да бъде спазен!

ГАДАТЕЛЯТ

Цезар!

ЦЕЗАР

Кой ме вика?

КАСКА

Да млъкнат! Въдворете тишина!

ЦЕЗАР

Кой вика сред тълпата? Глас дочух,

по-остър от тръба, да вика: „Цезар!“

Приказвай! Цезар слуша те!

ГАДАТЕЛЯТ

Пази се

от Мартенските Иди 91 91 Мартенски Иди — 15 март по латинския календар. !

ЦЕЗАР

Кой говори?

БРУТ

Един гадател! Казва да се пазиш

от Мартенските Иди.

ЦЕЗАР

Нека дойде!

Желая да го видя във лицето.

КАСИЙ

Ей, ти, излез и застани пред Цезар!

ЦЕЗАР

Какво ми каза? Повтори!

ГАДАТЕЛЯТ

Пази се

от Мартенските Иди!

ЦЕЗАР

Той бълнува!

Бъбривци не ми трябват! Да вървим!

Тръбен звук. Излизат всички освен Брут и Касий.

КАСИЙ

Ще дойдеш ли да видим как ще бягат?

БРУТ

Не ми се идва.

КАСИЙ

Моля те, ела!

БРУТ

Не, аз не съм любител на игрите

и нямам живостта на Марк Антоний.

Но виждам, че на теб ти се отива —

върви, не искам да ти преча, Касий!

КАСИЙ

В последно време забелязвам, Бруте,

че твоите очи не ми даряват

онези нежни изрази на обич,

с които бях привикнал. Твърде хладно

държиш се ти към своя стар приятел,

комуто си тъй скъп!

БРУТ

Мой драги Касий,

не се лъжи! Ако е моят поглед

наистина забулен, то вината

за туй е в мен самия. Напоследък

във мен се борят разногласни чувства,

засягащи единствен мен, които

навярно хвърлят сянка върху мойто

държание. Но нека туй не кара

приятелите ми — във чийто кръг

и тебе включвам, Касий, — да тълкуват

хлада ми иначе освен във смисъл,

че техният нещастен Брут, във битка

със себе си, забравя да покаже

любов към другите.

КАСИЙ

Тогава, значи,

погрешно съм тълкувал твойте чувства;

а зарад туй във свойта гръд погребвах

не малко важни размисли. Кажи ми,

достойни Бруте, можеш ли да видиш

лицето си самичък?

БРУТ

Не, не мога.

Човешкото око се вижда само

чрез отражение във нещо друго.

КАСИЙ

Така:

и тъжно е, че нямаш огледало,

което да покаже твойта стойност

на погледа ти, тъй че да се видиш

какъвто си за другите. Аз чул съм

мнозина от най-тачените в Рим

(„най“ — казвам — след безсмъртния ни Цезар!),

сумтейки под хомота на века,

да викат: „Ех, защо не иска Брут

да се огледа в нашите очи!“

БРУТ

В какви опасности ме тласкаш, Касий,

като ме караш в себе си да търся

неща, които нямам?

КАСИЙ

Щом питаш ме, готви се да ме чуеш,

о, честни Бруте, и понеже, явно,

неотразен, не можеш да се видиш,

аз — скромно огледало — ще разкрия

на теб самия туй във теб самия,

което досега не си узнал.

Не се съмнявай в мен! Ако си чул,

че станал съм посмешище за всички

с това, че се кълна в любов и дружба

с когото падне; или ако знаеш,

че вмъквам се под кожата на други,

та после да клеветнича за тях;

или, обратно, че на всеки пир

пред всички се разтапям, да, тогава

страни от мен!…

Тръбен звук и викове.

БРУТ

Какъв е този вик?

Боя се, Касий, че народът може

да го направи цар!

КАСИЙ

„Боя се“ — каза.

Дали туй значи, че не би го искал?

БРУТ

Не бих, макар да го обичам, Касий.

Но за какво ме задържа тъй дълго?

Какво желаеш с мен да споделиш?

Ако е то за всенародно благо,

на моите везни живот и чест

еднакво тегнат; не, не е и тъй;

аз повече държа на свойта чест,

отколкото се плаша за живота!

КАСИЙ

Аз зная тази твоя доблест, Бруте,

тъй както зная външния ти образ.

И точно за честта ще стане дума.

Ти може би усещаш тоз живот

по-инак, но за мен е все едно

да не живея или да живея

във страх от същество, на мен подобно.

Роден съм аз свободен като Цезар.

Ти също. Като него сме и двама

добре отгледани и като него

способни да издържаме на студ.

Веднъж, в един смрачен дъждовен ден,

когато мътната вода на Тибър

бе придошла в коритото си, Цезар

ми каза тъй: „Наемаш ли се, Касий,

със мене да доплуваш до отсреща

през бесните вълни?“ Преди да свърши,

тъй както бях в доспехи, аз се хвърлих