Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

тез твои устни — капчица отрова

по тях ще има! Те ще ме приспят

със своята целувка!

Целува го.

Още топли!

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА (отвън)

Води, момче! Къде са?

ЖУЛИЕТА

Пристигат вече. Трябва да побързам!

Благословен кинжал!

Измъква кинжала на Ромео.

Влез леко тука,

във ножницата си, и дай ми смърт!

Пробожда се и пада.

Влизат Пажът и стражата.

ПАЖЪТ

Тук беше! Дето факлата гори!

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Таз локва е от кръв! Да се претърси

веднага гробището! Който бъде

открит във него, да се задържи!

Неколцина Стражи излизат.

Ужасно зрелище! Трупът на графа!

Жулиета — още топла и кървяща,

убита току-що, макар да беше

погребана преди два дни!… Ти бързай,

извикай княза! Ти върви, буди

роднините им! Нека дойдат всички —

Монтеки, Капулети! А пък вие

претърсвайте!

Излизат още неколцина Стражи.

Ний виждаме ги где лежат, но где

лежи причината, за да лежат —

туй нужно е да видим най-подробно!

Влизат неколцина Стражи, водещи Балтазар.

ВТОРИ СТРАЖ

Слугата на Ромео заловихме!

Във гробището беше! Ето там!

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Задръжте го, додето дойде князът!

Влиза Брат Лоренцо, следван от Страж.

ТРЕТИ СТРАЖ

Един монах — трепери и въздиша!

Открихме го да иде откъм вас

със този лост и кирка във ръка!

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Съмнителен е. Да се задържи!

Влиза Князът със свитата си.

КНЯЗЪТ

Каква беда, събудена тъй рано,

събуди ни от утринния сън?

Влизат Капулети и Синьора Капулети.

КАПУЛЕТИ

Какво е станало, та всички тичат

и викат из града? Какво крещят?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Едни: „Ромео!“, други: „Жулиета!“,

а трети: „Парис!“ И се стичат вкупом

към нашта гробница.

КНЯЗЪТ

Отново питам:

каква ужасна вест слуха ни плаши?

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Владетелю, тоз труп е на граф Парис.

А този — на Ромео. Там лежи

покойната Жулиета, още топла

и с нож в гръдта!

КНЯЗЪТ

Да се открие кой е

извършил туй чудовищно злодейство!

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Открихме тука тоз монах и този

служител на покойния Ромео,

със сечива в ръцете, със които

отваряли са гробницата, явно!

КАПУЛЕТИ

О, небеса! О, гледай, гледай, жено,

от чедото ни още блика кръв!

О, тоз кинжал объркал е дома си —

напуснал ножницата на Монтеки

той влязъл е в гръдта на дъщеря ни!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

О, тази гледка е камбанен звън,

подканващ старата ми плът към гроба!

Влизат Монтеки и други.

КНЯЗЪТ

Ела, Монтеки! Рано си се вдигнал,

да видиш своя син по-рано легнал!

МОНТЕКИ

Жена ми, княже, тази нощ почина

от мъка по изгнаното ни чадо.

Какво ми готви още злата орис?

КНЯЗЪТ

Виж там и сам ще разбереш какво!

МОНТЕКИ

О, синко невъзпитан! Да избързаш

и влезеш пред родителя си в гроба!

КНЯЗЪТ

За кратко сдръжте горестния вопъл,

додето изясним на този ужас

причината, развитието, края!

След туй във мъката ще ви предвождам

дори и до смъртта. Но дотогава

носете свойта болка търпеливо!

Заподозрените да се явят!

БРАТ ЛОРЕНЦО

От тях съм аз най-главният: най-малко

способен за туй дело, но най-много

от уликите сочен за виновен.

Защитник-обвинител, тук заставам

пред вас да се виня и оправдавам!

КНЯЗЪТ

Тогава говори, каквото знаеш!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ще бъда кратък, тъй като е кратък

за дълги речи моят жизнен срок.

Ромео — този тук — бе мъж на тази

девойка — Жулиета, а пък тя

бе негова жена. Аз сам венчах ги,

ала денят на тайната им сватба

бе ден и за Тибалтовата гибел,

която прати младия съпруг

в изгнание. По него Жулиета

бе скръбна — не по своя братовчед;

а вий, за да отмахнете скръбта й,

я обещахте и насила щяхте

да я омъжите за графа Парис.

Нещастницата! С ужас във очите

при мен дотича тя и ме закле

да я спася от този втори брак,

заплашвайки ме, че в противен случай

ще се убие в моята килия.

Тогава аз — от опита си воден —

й дадох приспивателна настойка

и тя подейства, както и очаквах,

придавайки й външен вид на мъртва.

В туй време аз написах на Ромео

да дойде тука, за да я измъкнем