Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Умира.

РОМЕО

Ще го направя. Но да видя кой е.

Меркуциовият роднина, Парис?

Какво ми беше казал Балтазар,

когато яздехме, а аз във свойто

объркване дори не го дочух?

Че Парис трябвало да се венчае

за Жулиета? Тъй ли ми го каза

или сънувал съм? Или сега

въобразявам си, че съм го чул,

понеже бедният я спомена?

Подай ръка, ти, вписан редом с мене

във страницата черна на съдбата!

О, аз ще те положа в дивна крипта!

Каква ти крипта! Във прозирен купол,

защото Жулиета спи под него

и нейното присъствие излъчва

сияния такива, че превръща

и гроба мрачен в празничен чертог!

Мъртвецо, спи, от друг мъртвец погребан!

Полага тялото на Парис в гробницата.

Говорят, че умиращите често

изпитвали необяснима радост.

Болногледачите наричат туй

„предсмъртна мълния“. Но не, това е

не мълния, а радостна заря!

О, моя обич! О, любима моя!

Смъртта, на твоя дъх меда изпила,

все пак се е оказала без сила

пред хубостта ти и не е могла

да те превземе! Стягът на живота

пламти по твойте устни и страни!

По тях врагът не е развял все още

студеното си пепеляво знаме!

А ето те и теб, Тибалт, във твоя

ръждив от кръв саван! Каква услуга

бих могъл да ти сторя освен тази,

с ръката, тебе хвърлила във мрак,

да хвърля в мрака, който бе твой враг?

Прости ми, братовчеде! Жулиета,

защо тъй дивна си? Нима да вярвам,

че оня костелив старик с косата

държи те жива тук, за да му бъдеш

любовница? От страх, че е така,

аз ще остана в мрачния му замък

завинаги със теб и твойта свита

от червеи! Да, този кът избирам

за вечния си отдих! Тука аз

от морното си тяло ще отхвърля

ярема на злокобните звезди!

Очи, за сетен път я погледнете!

Ръце, за сетен път я прегърнете!

Вий, двери на дъха, във нежност свята

скрепете на целувката с печата

безсрочната спогодба между мене

и вечно алчната за плячка смърт!

Водачо мой горчив, кормчио гаден,

насочвай към зъбатите скали

съсипаната ми от бури лодка!

За теб, Любов!

Пие.

О, честни аптекарю,

лекарствата ти действат, както трябва!

Целувайки, умирам!

Пада.

Влиза Брат Лоренцо с фенер, лост и кирка в ръце.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Закриляй ме, свети Франциск! Лош знак:

сто пъти се препънах в тоя мрак!

Хей, кой си ти?

БАЛТАЗАР

Човек във плът и кръв,

и ваш приятел, отче!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Бог със теб!

Кажи, каква е тази факла там,

която дава светлина ненужна

на червеи и черепи безоки?

Изглежда да мъждука вътре в склепа

на Капулетите?

БАЛТАЗАР

Да, точно в него.

И в него е и моят господар

и ваш приятел!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Кой е той?

БАЛТАЗАР

Ромео!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Отдавна ли е долу?

БАЛТАЗАР

От най-малко

полвина час!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Тогава тръгвай с мен!

БАЛТАЗАР

Не смея! Господарят ми не знае,

че аз съм още тука. Той ми каза,

че щял да ме убие, ако видел,

че съм останал да го наблюдавам!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Стой тук тогава! Аз ще вляза сам!

Боя се, че е станала беда!

БАЛТАЗАР

Когато спях ей там, под кипариса,

видях насън, че моят господар

се сби със някого пред тоя вход

и го уби.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ромео? Боже мой!

Какви са тез петна по стъпалата

на този мавзолей? И тези шпаги,

обагрени от кръв, тъй не на място

в туй място, отредено на мира?

Влиза в гробницата.

Ромео! Блед! А този? Парис! В кърви!

О, небеса, каква прокоба черна

виновна е за тази двойна гибел?

Девойката помръдна!

Жулиета се събужда.

ЖУЛИЕТА

О, благи отче! Де е моят мъж?

Аз спомням си где трябваше да бъда.

И ето ме. Ала Ромео где е?

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ела! Дочувам шум! Ела, девойко!

Вън, вън от туй гнездо на смърт, зараза

и неестествен сън! По-висша власт,

която ний не можем да оспорим,

разбърка замислите ни! Ела!

Съпругът ти почива бездиханен

до твойта гръд. И Парис е мъртвец.

Ела, ела! Ще ти намеря място

в обител на смирени монахини!

Недей разпитва! Стражата е близко!

Ела! Жулиета! Трябва да вървим!

ЖУЛИЕТА

Върви самичък! Аз оставам тук!

Брат Лоренцо излиза.

Какво е туй в ръката му? Отрова?

Защо избърза с нея, мой любими?

Какъв си лош — изпил до капка всичко!

А аз какво да правя? Ще целуна