Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

писмо от него? Давай го тогаз!

БРАТ ДЖОВАНИ

Отидох да потърся един брат

от ордена ни, за да тръгнем, мислех,

със него. Ала той понеже ходи

по болните в града, така се случи,

че дето го намерих, нея къща,

видя се подозрителна за чума

на стражите по здравето и нас

ни запечатаха и аз не тръгнах

за Мантуа.

БРАТ ЛОРЕНЦО

И по кого изпрати

писмото ми?

БРАТ ДЖОВАНИ

По никого! На, ей го!

Аз молих, но не се намери никой

да ти го върне, всичките, защото

ги беше страх от болест.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Зла съдба!

Кълна се в босоногия ни орден,

писмото беше извънредно важно!

От този пропуск могат да последват

нещастия! Върви и донеси ми

един железен лом!

БРАТ ДЖОВАНИ

Веднага, братко!

Излиза.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Във гробницата й ще ида сам.

Остават й три часа сън най-много.

Ще ме кори навярно, че не съм

извикал милия й. Ала нищо!

Отново ще му пиша, а пък нея

ще скрия тук при мен за някой ден.

Горката — живо тяло в гроб студен!

Излиза.

В гробището, пред гробницата на Капулетите.

Влизат Граф Парис и Пажът, носещ факел и цветя.

ПАРИС

Дай факела, момче, и остави ме!

Не, тъй ще ме съгледат. Загаси го

и се просни под оня кипарис

с ухо, опряно о земята. Тука

тя куха е — копана и дълбана

за хиляди гробове, — тъй че ти

ще чуеш отдалече да кънти

кракът на идещия; и тогава

свирни с уста да ме предупредиш!

Подай цветята! Хайде! Изпълнявай!

ПАЖЪТ (настрани)

Самичък сред гробовете и в мрак!

Ужасно ме е страх, но няма как!

Отдалечава се.

ПАРИС

Невясто моя, цвят прекрасен, който

в предсватбен ден от вихър бе убит,

цветя и сълзи ръся върху твойто

легло от мрамор с навес от гранит.

На нощ със теб не се нарадвах аз —

сега ще те оплаквам в нощен час!

Пажът изсвирва.

Чий крак проклет ми пречи да излея

в последен обред свойта скръб по нея?

И с факла? Загърни ме, тъмнина!

Скрива се.

Влизат Ромео и Балтазар, носещ факел, кирка и пр.

РОМЕО

Дай кирката и лоста! Туй писмо

връчи го на баща ми утре рано!

Подай ми факлата и запомни:

каквото и да видиш или чуеш,

стой настрани, недей да ми се пречкаш!

Ще вляза в таз обител на смъртта

не само за да зърна във лицето

покойната, но още за да смъкна

от мъртвия й пръст един особен

безценен пръстен, който ми е нужен

за спомен скъп! Така че — да те няма!

И хубаво си знай — ако се върнеш

от любопитство, за да проследиш

какво ще правя, аз ще те накъсам

на късчета и с тях ще утоля

таз пръст, все още алчуща за мърша!

Подбудите ми и часът среднощен

ме правят по-свиреп и кръвожаден

от гладен тигър и от бясна буря!

БАЛТАЗАР

Отивам си веднага, господарю!

РОМЕО

И тъй ще ми докажеш свойта дружба.

Дръж туй от мен! Бъди щастлив! Пътувай!

БАЛТАЗАР (настрани)

Все пак ще се укрия недалеч.

Съмнява ме със своя вид и реч.

Отдалечава се.

РОМЕО

Презряна паст, погълнала без жал

най-сладостното късче на света,

аз гнилата ти челюст ще разчекна

и с още плът ще те натъпча силом!

Отваря гробницата.

ПАРИС (настрани)

Това е наглият Монтеки, който

уби Тибалт и със това докара

смъртта на моята невеста! Ей го,

сега дошъл е, за да поругае

телата им за своя скверна цел!

Но аз ще го изоблича и хвана!…

Кощунството си прекрати веднага,

изгнанико! Тъй значи, твойта мъст

преследва свойте жертви и във гроба?

Задържам те! Готви се да умреш!

РОМЕО

Готов съм вече и затуй съм тук.

Младежо смел, недей да предизвикваш

отчаяния! Бягай! Остави ме!

Побой се от безброй мъртъвци

наоколо ни! Моля ти се, момко,

не ме вбесявай и недей въвлича

нов грях върху главата ми! Върви си!

Аз повече от себе си те любя,

щом себе си — не тебе — ще погубя!

Върви си и повтаряй всеки ден,

че бил си от безумец пощаден!

ПАРИС

Не ща да слушам твоите молби!

Задържам те като престъпник! Стой!

РОМЕО

Тогава защитавай се, хлапе!

Сражават се.

ПАЖЪТ

Сражават се! Ще викна караула!

Излиза.

Граф Парис пада.

ПАРИС

Умирам! Имай милост, положи ме

във гробницата, редом с Жулиета!