Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Минава три — камбаната удари!

Анджелика, недей пести месото

във баничките!

ДОЙКАТА

Я си полегнете!

Какво току се пъхате навред!

А утре ще сте болен!

КАПУЛЕТИ

Ти не бой се!

Друг път по цели нощи не съм мигвал

и нищо ми е нямало!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Да, знаем,

мишкувал сте, ала сега ще спите,

защото вашата жена не спи!

Излиза заедно с Дойката.

КАПУЛЕТИ

Жена ревнива здравето разбива!

Влизат Слуги, които носят кошници, дърва.

Какво е туй?

ПЪРВИ СЛУГА

Не зная, господарю.

За кухнята там нещо.

КАПУЛЕТИ

Бърже, бърже!

Първи слуга излиза.

Това не са дърва! Върви за сухи!

Попитай Пиетро, той ги знае де са.

ВТОРИ СЛУГА

Тя, моята глава, е, господарю,

по дървената част. И сам ще мога!

КАПУЛЕТИ

Добре го рече! Духовит простак!

Ще те направя главен дървеняк!

Но бързай, че да няма дървен господ!

Втори слуга излиза.

Брей, съмва вече! Графът, току-виж,

пристигнал с музиката!

Чува се музика.

Ей го, на!

Хей, жено! Дойке! Глухи ли сте? Идат!

Влиза отново Дойката.

Буди Жулиета! Помогни й бързо

да се докара! Аз ще поприказвам

със младоженеца. Не се влачи!

Той вече е пред къщи! Бързай, бързай!

Излизат.

В стаята на Жулиета.

Влиза Дойката.

ДОЙКАТА

Хей, господарко! Жулиета! Жули!

И как дълбоко е заспала само!

Да ти е жал да я събудиш просто!…

Хей, агънце! Сънливке! Хайде, ставай,

че сватбата те чака!… Нито дума!

Ха, запасяваш се! И умно правиш,

защото гарантирам ти, че графът

решил е — хе, и бас държа, че твърдо! —

минутка да не ти даде за сън

през идващата нощ!… Прости ми, Боже!

Уста греховна!… Колко здраво спи!

Но трябва да я будя… Жулиета!

Хей, Жулиета! Е, щом искаш, нека

да те завари графът, както спиш.

Внимавай само да не ти… О, Боже!

Облечена! И с дрехите в леглото!

Макар насила, но ще я събудя…

Хей, ставай! Жулиета! Жулиета!

О, Боже! Помощ! Мъртва! Помощ! Мъртва!

О, да не бях се раждала! О, малко

да сръбна! Господарю! Господарко!

Влиза Синьора Капулети.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Защо крещиш така?

ДОЙКАТА

О, черен ден!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Какво е станало?

ДОЙКАТА

О, вижте, вижте!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Детето ми! Животът ми! О, Боже!

О, събуди се! Отвори очи!

Върни се към живота или аз

ще дойда с тебе! Помощ!… Викай помощ!

Влиза Капулети.

КАПУЛЕТИ

Къде е дъщеря ти? Графът чака!

ДОЙКАТА

Отиде си! Предала дух, горката!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Умряла е! Умряла е! О, Боже!

КАПУЛЕТИ

Какво говорите, бе? Я да видя!

О, Господи! Студена като лед!

Вдървила се е! Пулсът й не бие!

Животът е напуснал тези устни!

Смъртта студена като ранен скреж

попарила е скъпото ни цвете!

ДОЙКАТА

О, черен ден!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

О, неизмерна скръб!

КАПУЛЕТИ

О, скръб, която караш ме да викам,

а стисваш гърлото ми да немее!

Влизат Брат Лоренцо, Граф Парис и свирачи.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Готова ли е булката за черква?

КАПУЛЕТИ

Да иде — да, но не и да се върне!

О, сине мой, в предсватбената нощ

Смъртта преспа със твоята невеста!

Да, оня, костеливият с косата,

те изпревари и отне цвета

на годеницата ти и ми стана

омразен зет, ненавистен наследник!

Да, той сега празнува сватба с нея,

а аз умирам и ще завещая

живот, имот, каквото имах — нему!

ПАРИС

Затуй ли тъй жадувах тази утрин,

та тази гледка тя да ми дари?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Проклет, злочест, омразен, пъклен ден!

Час, най-злочест от всички часове,

които времето е извървяло

във морния си друм! Едно ми беше,

единствено за радост и разтуха,

и ето че смъртта ми го отне!

ДОЙКАТА

О, мъка, мъка! О, ужасна мъка!

О, черен ден! Най-черният от всички,

които виждала съм досега!

Отде се взе, о, зъл, омразен, грозен,

невиждан до ден-днешен черен ден!

ПАРИС

О, аз — презрян, оплют, разбит, отритнат!

Омразна смърт, от тебе изпреварен,

ограбен подло! Моя невъзвратна!

Без теб, живот, животът ми е смърт!

КАПУЛЕТИ

О, аз — осмян, сломен, убит, погребан!

О, злополучен миг, защо дойде