Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

защото аз ще знам да я сдържа!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

О, няма ли над облаците милост,

която да надникне в мойта скръб?

Не ме отблъсквайте, о, майко моя!

Поотложете сватбата за месец,

за седмица! Ако това не може,

то застелете брачното ми ложе

във гробницата, дето спи Тибалт!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Недей ми говори! Не те познавам!

Прави каквото щеш! Аз скъсвам с теб!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

О, Боже! Дойчице, какво да правя?

Съвет ми дай: мъжът ми е тук долу,

а мойта клетва — горе. Само той,

оставяйки земята, би могъл

оттам да ми я спусне, не дай Боже!

Ах, посъветвай ме! Защо небето

прилага толкова ужасни клопки

за същества тъй слаби като мен!

Кажи ми нещо! Нямаш ли една

утеха малка?

ДОЙКАТА

Имам! Как да нямам!

Ромео е в изгнание и аз

главата си залагам, ако той

посмее да се върне да те иска!

Най-много да довтаса тука скришом.

И тъй като понеже е така,

то, мене ако питаш, взимай графа!

Мъж и оттатък! Тоя твой Ромео

пред него е парцал! Как само стреля

със погледа, ще кажеш: млад орел!

Да пукна, ако тоя втори брак

не е късмет за теб, защото графът

къде-къде е по-добър от твоя

предишен мъж! И после той е мъртъв,

или ако не е — все туй, защото

не върши работа, макар и жив!

ЖУЛИЕТА

Кажи ми, от сърце ли ми говориш?

ДОЙКАТА

И от душа! Ако те лъжа, нека

отида в ада!

ЖУЛИЕТА

Чул те Господ!

ДОЙКАТА

Как?

ЖУЛИЕТА

Ти даде ми надежда и аз искам

небето да се вслуша в твойте думи.

Върви при майка ми и й кажи,

че съм отишла да се изповядам

при брат Лоренцо за това, че днеска

ядосах татко.

ДОЙКАТА

Хубаво! Отивам!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

Проклета врачка! Дяволица гнъсна!

Кое е по-греховно: че ме кара

да изменя на брачната си клетва

или че хули моя мъж с езика,

със който го разхвалваше преди?

Ще ме съветва! Отсега нататък

далеч от мен! Отивам при отеца.

Без цяр ако се върна и оттам,

да си отида от света ще знам!

Излиза.

В килията на брат Лоренцо.

Влизат Брат Лоренцо и граф Парис.

БРАТ ЛОРЕНЦО

В четвъртък? Много скоро, господине!

ПАРИС

Тъй иска тъстът ми, а аз не ща

на бързането му да преча с бавност.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Но казвате, че вам не е известно

какво тя мисли. Туй не е добро.

ПАРИС

Тя тъй без мярка плаче за Тибалт,

че нямах как за обич да продумам.

Венера, отче, мъчно се усмихва

в почернен дом. Но нейният баща,

боейки се, че младата й скръб

добива застрашителни размери,

разумно пожела да спре потопа

на сълзите й, който се надига

в самотността и може би ще спадне

в задружния съпружески живот.

Сега узнахте, отче, защо трябва

да ускорите нашата венчавка.

БРАТ ЛОРЕНЦО (настрани)

Бих искал да не зная защо трябва

да я забавя!… Ето я и нея!

Влиза Жулиета.

ПАРИС

Добрутро, моя прелестна невясто!

ЖУЛИЕТА

Такава ще ви бъда пред олтара.

ПАРИС

В четвъртък и това ще стане, драга!

ЖУЛИЕТА

Ако е писано.

БРАТ ЛОРЕНЦО

Виж, туй е вярно!

ПАРИС

На изповед ли идеш при отеца?

ЖУЛИЕТА

Не искайте да ви се изповядвам!

ПАРИС

Признай пред него, че обичаш мен!

ЖУЛИЕТА

Отдавна знае той кого обичам.

ПАРИС

Щастливецът съм аз, нали е тъй?

ЖУЛИЕТА

Ако е тъй, добре е да го чуе

отецът не пред вашето лице.

ПАРИС

Но твоето лице повяхва в сълзи!

ЖУЛИЕТА

Сълзите няма да му навредят —

то никога не е било красиво.

ПАРИС

С тез думи ти обиждаш го по-тежко

отколкото уврежда го плачът ти!

ЖУЛИЕТА

Обида няма в истината, графе,

и аз си му я казвам във лицето.

ПАРИС

Но то след малко няма да е твое!

ЖУЛИЕТА

То и сега не ми принадлежи!…

Свободен ли сте вече, благи отче,

или да дойда пак подир вечерня?

БРАТ ЛОРЕНЦО

Свободен съм, умислена ми дъще.

Ще извинявате, любезни графе!…

ПАРИС

Опазил Бог, да ви попреча с нещо

на святата беседа! Жулиета,

в четвъртък сутринта ще ви разбудя.

От мен вземете таз целувка свята!