Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Цял дъжд от щастие над теб се сипе,

съдбата те ухажва, пременена

в най-скъпите си дрехи, а пък ти

се цупиш като глезена девойка

и бягаш от късмета си! Пази се,

такива като теб завършват зле!

Качи се, както казахте си днеска,

във стаята на своята жена

и утеши я! Само че внимавай,

да не поставят стражата, преди

да си излязъл от града, защото,

преварят ли те, няма да достигнеш

до Мантуа. Когато бъдеш там,

ще потърпиш, додето разгласим

женитбата ви, усмирим враждата,

измолим милосърдие от княза

и те извикаме да се завърнеш

със радост многократно по-голяма

от мъката, с която заминаваш!…

Ти, жено, тръгвай! Нека Жулиета

направи тъй, че всички да си легнат

по-рано днес — скръбта ще ги приспи.

Ромео ще пристигне, тъй кажи й.

ДОЙКАТА

О, Боже, бих стояла цяла нощ

да слушам мъдрости! Голямо нещо

е туй, учеността!… Ще кажа, значи,

на господарката да ви очаква.

РОМЕО

Кажи й! И кажи й, че готов съм

да чуя справедливия й съд.

Дойката тръгва и пак се връща.

ДОЙКАТА

Уф, старост! Този пръстен е от нея.

Вземете го! И не губете време!

Излиза.

РОМЕО

С каква надежда този дар ме огрява!

БРАТ ЛОРЕНЦО

Върви! На добър път! Повтарям: трябва

таз вечер преди стражата да бъдеш

извън града или пък утре рано

да се измъкнеш преоблечен. Тръгвай!

Докато чакаш в Мантуа, по твоя

прислужник ще ти съобщавам всичко,

което става тук! На добър час!

Е, хайде! Дай ръка, че става късно!

РОМЕО

Цял час тъй аз стоял бих на колене,

ако не бе едно небе пред мене!

Прощавай, отче!

Излиза.

Стая в дома на Капулети.

Влизат Капулети, Синьора Капулети и Парис.

КАПУЛЕТИ

Такава завъртя ни, драги графе,

че нямах случай да говоря с нея.

Те много се обичаха с Тибалт.

А пък и аз обичах го. Съдба!

Какво да правиш, всички ний сме смъртни.

Сега е късно. Легнала е вече.

Признавам, че ако не бяхте вие,

и аз да съм в леглото си от час.

ПАРИС

Да, да, додява, който се годява

в жалейни дни. Синьора, лека нощ!

И поздравете дъщеря си!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

С радост.

А утре сутрин ще говоря с нея.

Сега се е затворила в скръбта си.

КАПУЛЕТИ

Но аз, мой графе, отсега ще дръзна

да ви предложа нейната любов.

Тя волята ми няма да пречупи.

Аз вярвам в туй! Какво ти вярвам — знам го!

Жена, преди да легнеш, навести я

във стаята й — нека чуе вече

за любовта на драгия ни Парис

и затова, че — слушаш ли ме? — в сряда…

Но чакай! Днес какво сме?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Понеделник.

КАПУЛЕТИ

Как? Понеделник? Хм, тогава сряда

е малко рано. Нека е четвъртък.

В четвъртък, значи, тя ще се венчае

за скъпия ни граф. А вие, синко,

готов ли сте? Или да поотложим?

Ще бъде скромно. Само между свои.

Защото, ако вдигнем шумна сватба

тъй скоро след Тибалтовата смърт,

ще кажат, че не тачим паметта

на сродника си. Половин дузина

поканени и толкоз. Във четвъртък.

Какво ще кажете?

ПАРИС

О, само туй, че

бих искал тоз четвъртък да е утре!

КАПУЛЕТИ

Тогава тръгвайте! Четвъртък, значи…

Ти, жено, говори със Жулиета,

преди да легнеш, и я подготви

за предстоящия й сватбен ден.

Доскоро, графе!… Запалете свещи

във стаята ми! Толкова е късно,

че още малко и ще стане рано!

Спокойна нощ!

Излизат.

В градината на Капулети.

Горе на прозореца се показват Ромео и Жулиета.

ЖУЛИЕТА

Нима си тръгваш? Има още време

до утрото! Не беше чучулига,

а славей, вярвай, славей туй, което

прониза боязливия ти слух.

Той пее нощем в клонките на нара.

Повярвай, беше славей, мили мой!

РОМЕО

Не, беше чучулигата. Така

звъни вестителката на зората.

Не беше славей. Погледни, любов,

как злобните лъчи поръбват вече

редеещите облаци на изток.

Нощта гаси свещите си и, румен,

денят наднича, вдигнал се на пръсти,

зад планините. Трябва да вървя.

Смърт чака ме, ако остана тук!

ЖУЛИЕТА

Не, туй не е денят. Това е друг,

отделен плам, от слънцето излъхнат,

да те предшества като факлоносец

във пътя ти към Мантуа таз нощ.

Затуй не бързай! Имаш много време!

РОМЕО

Така да бъде! Нека смърт ме вземе!