Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

Щастлив я чакам, щом я искаш ти!

Оназ дрезгавина не е окото

на утрото, а някакъв отблясък

от лунния светлик; тоз вик в небето

чуй! Чу ли го? — не е от чучулига,

не, то е славей. Нека той възслави

смъртта, която е добре дошла!…

Да си побъбрим, ангел мой, ела!

Какво ти е? Денят е тъй далече!

ЖУЛИЕТА

Не е! Не е! Върви си! Ден е вече!

И чучулига зла е туй, което

с нестройни крясъци дере небето!

Уж сладкопойна, а какво горчиво

страдание ни носи песента й!

Очи със жабата била сменила 86 86 „… Очи със жабата била сменила…“ — Понеже жабата има големи очи, а чучулигата — малки, народното поверие казвало, че те са се разменили. Жулиета би желала да чуе вечерното квакане на жабите вместо песента на утринната чучулига. —

да беше разменила и гласа си,

понеже той със своя утрин звук

жестоко ни дели един от друг!

Върви, върви, любими! Вече съмва!

РОМЕО

За други съмва, а за нас се стъмва!

Влиза — откъм стаята — Дойката.

ДОЙКАТА

Жулиета! Ей, Жулиета?

ЖУЛИЕТА

Какво има?

ДОЙКАТА

След малко майка ти ще бъде тук!

Навън е светло! Миличка, внимавай!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

Тогава: ден, ела! Живот, прощавай!

РОМЕО

Една целувка и се спускам, мила!

ЖУЛИЕТА

И тъй да ме напуснеш имаш сила,

о, мой любовнико, съпруже мой!

Пиши ми всеки ден от всеки час!

Да, тъй го казвам, тъй като без тебе

в минутката ще има много дни!

По тази сметка аз ще съм старица,

когато се завърнеш!

РОМЕО

Сбогом, скъпа!

При всеки сгоден случай занапред

от мен ще имаш вести и привет!

ЖУЛИЕТА

Ах, вярваш ли, че ще се видим пак?

РОМЕО

Разбира се! И някой ден с усмивка

ще си припомняме за тези сълзи.

ЖУЛИЕТА

О, Господи! Предчувствувам беда!

Като те гледам в тъмното там долу,

приличаш на мъртвец във черен гроб!

Изглеждаш ли ми тъй или си бледен?

РОМЕО

И ти си бледна. Мъката ни пие,

затуй приличаме на мъртви ние.

Прощавай!

Излиза.

ЖУЛИЕТА

Съдба, наричат те непостоянна —

защо тогава постоянно мъчиш

тоз, който ми се кле във постоянство?

Бъди непостоянна и когато

при тебе постои ден-два, пусни го

за постоянно тук!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ (отвън)

Не спиш ли, дъще?

ЖУЛИЕТА

Кой вика? Боже! Майка ми! Дали

не си е още легнала, или

е вече станала? Защо ли иде?

Влиза Синьора Капулети.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Какво ти има, дъще?

ЖУЛИЕТА

Зле съм, майко.

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

За братовчед си още лееш сълзи?

С тях гроба му ти няма да размиеш.

Спри! Малко плач е знак за много обич

но много плач е знак за малко ум.

ЖУЛИЕТА

Бе близък мой тоз, който ме напусна;

затуй аз плача!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Няма с плач да върнеш

напусналия те!

ЖУЛИЕТА

И затова

плачът не ме напуска!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Знам те, плачеш

не толкоз за Тибалт, а затова, че

злодеят, който го уби, е жив!

ЖУЛИЕТА

Какъв злодей?

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Ромео! Как „какъв“!

ЖУЛИЕТА (настрани)

„Ромео“ и „злодей“ са разделени

от цяла бездна!… Бог да му прости!

Прощавам му от все сърце. И все пак

друг никой тъй сърцето ми не мъчи!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Защото знаеш, че живее нейде!

ЖУЛИЕТА

А е далеч от моите ръце!

Да трябваше аз само да му плащам!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Ще му платим, бъди спокойна, дъще!

Сега във Мантуа живее той —

аз там ще пратя свой доверен, който

с такова питие ще го почерпи,

че той ще иде сигурно и бързо

на гости на Тибалт; а туй, аз вярвам,

ще те задоволи.

ЖУЛИЕТА

Да, аз не мога

да се почувствувам задоволена,

преди да съм видяла тук до мен

Ромео… Мъртъв!… Мъртъв е духът ми,

заради близкия ми, майко моя!

Вий намерете ми човека само,

пък аз отровата ще му приготвя

такава, че когато я приеме,

Ромео да заспи спокоен сън!

Как мразя да дочувам това име

и да не мога да излея тази

любов, която на Тибалт дължа,

върху едва разцъфналото тяло

на този, който го е умъртвил!

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

От тебе средството, от мен човека.

Но аз ти нося радост, дъще моя!

ЖУЛИЕТА

Навреме ще е тя сред толкоз скръб.